Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Остроумникът, който не умееше да разпознава измамите

Историята на финансовите провали на един от най-умните писатели на ХІХ век – Марк Твен

Марк Твен не притежавал никакъв бизнес нюх и влагал неведнъж пари в начинания, които се проваляли. Снимка: Уикипедия - Остроумникът, който не умееше да разпознава измамите

Марк Твен не притежавал никакъв бизнес нюх и влагал неведнъж пари в начинания, които се проваляли. Снимка: Уикипедия

Марк Твен, роден на днешния ден, 30 ноември, през 1835 г., е бил един от най-високоплатените писатели на ХІХ век, но и един от най-бързо банкрутиралите поради собственото си неумение да прави добра преценка.

„Има два момента в живота на човек, когато не трябва да прави рискови вложения – когато има пари и когато няма пари“, казва писателят след множество неуспешни инвестиции.

За толкова неудачно боравене с пари като това на Твен, се иска особен талант. Той е изсипал огромни суми в потенциално велики изобретения, които се провалили, но отказал да се включи като акционер в компанията на Александър Бел, който създава първия телефон.

ХІХ век е времето на промишлената революция, когато изобретенията били многобройни и много ентусиасти се опитвали да спечелят. Марк Твен бил един от тях. Но в масовата гонитба на приходи се появили мошеници, които умело изстисквали кесиите на богатите, като ги карали да вярват сляпо на бъдещите им успехи.

Един от първите провали на Марк Твен бил в издателския бизнес. Той основал собствено издателство през 1884 г., защото решил, че издателите му го ограбват. За издателската къща наел за управител племенника си Чарлз Уебстър и дори я нарекъл на негово име. В началото всичко било наред. Били издадени две книги на Марк Твен – „Личните спомени на Юлисис Грант“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Първата вървяла особено добре – биографията на пълководеца от Гражданската война в САЩ била хит сред ветераните. Но след това Твен и племенникът му сякаш изгубили издателския си нюх. Започнали да печатат книги на други автори, които не се харесвали особено, като биографията на папа Лъв ХІІІ, от която били продадени едва 200 екземпляра. Така фирмата им изпаднала във финансови затруднения. Стойността на производство на книгите надвишавала приходите. Твен започнал да взима заеми, за да запази бизнеса, дори заложил дома си, но така и не успял да се измъкне. През 1888 г. той уволнил Уебстър, а през 1894 г. затворил издателството.

Един от най-големите му инвестиционни провали е случаят с автоматичната печатарска машина Paige Compositor. Тя била представена като революционно изобретение, което ще ускори печатането на списания и ще работи без човешка намеса шест пъти по-бързо от предишните машини. Марк Твен повярвал, че тя ще направи революция в издателската индустрия. От 1880 до 1894 г. писателят вложил в печатарската машина около 300 хил. долара (около 4 милиона долара днешни пари). Въпреки че писателят смятал машината за чудо на техниката, тя била далеч от съвършенството и често се чупела. Създателят ѝ Джеймс У. Пейдж бил перфекционист и отказвал да я пусне на пазара, докато не стане идеална. Когато след 14 години я сметнал за готова, вече имало по-евтини и стабилно работещи конкуретни машини. Paige Compositor била морално остаряла. От нея били произведени само две бройки – едната изчезнала, а другата останала у Марк Твен. За неуспеха на инвестицията той обвинил клавиатурата на устройството, защото „в нея има дифтонги, дроби и друг боклук“.

Заради всички свои неудачни решения Твен потънал в колосални дългове. Принудил се да обяви личен банкрут по съвета на приятеля си, директор на Standard Oil, Хенри Роджърс. Марк Твен предал авторските си права на съпругата си, за да не могат кредиторите да ги присвоят, и през април 1894-а обявил фалит.

Продължил да пише, за да изхранва семейството си. През 1895-а заминал на околосветско пътешествие, за да изнася платени лекции в продължение на години. Изявил се в 71 града по целия свят – Австралия, Индия, Южна Африка, Северна Америка…

И книгите му се продавали добре. През 1889 г., след пътешествията и нарасналата популярност на „Приключенията на Хъкълбери Фин“, доходът на Марк Твен стигнал до 25 хиляди долара на месец. А когато през 1895 г. излязла „Том Сойер“, Твен бил застигнат от голямата слава. Разпознавали го по улиците, а залите за неговите лекции били претъпкани.

Но дори след горчивия урок на банкрута, Марк Твен не спрял да търси вариант да инвестира в нещо ново. След като банковата му сметка била възстановена, той инвестирал в протеиново прахче, наречено Plasmon. Твен повярвал, че хранителната стойност на прахчето е 16 пъти по-висока от тази на пържолата и ще може да бъде победен гладът в Индия. Но идеята се провалила. През 1907 г. компанията Plasmon влязла в съда по дело за мошеничество. 30 хиляди долара инвестиция, която направил Марк Твен, била безвъзвратно загубена.

Парадоксалното е, че поради близостта си с Никола Тесла и Александър Бел, Твен е имал истински възможности да се включи с инвестиции в някои от изобретенията, предопределящи бъдещето. След като през 1876 г. Александър Бел получил патент върху изобретението си – апарат за предаване на човешка реч, той лично предложил на Марк Твен да вложи сума срещу дял в компанията. Но Марк Твен решил, че точно това изобретение няма бъдеще.

Когато Марк Твен не инвестирал в чужди изобретения, той измислял свои. Някои от тях дори са патентовани – албум за вестникарски изрезки, настолна историческа игра, еластичен ремък на копчелъка, та „панталоните да висят по-изящно“, приспособление за защипване на завивки в детско креватче и фиба за закрепване на дамска шапка.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС