Остров Сахалин – каторгата на Чехов

„Остров Сахалин” е каторгата на Чехов, заточението, на което изпраща душата си, за да свидетелства за прелома и издръжливостта на другите души – след убийство на ближен, след побой, глад, унижения, след надежда и безнадеждност. Тази книга, родена от пътните бележки, които Антон Павлович води месеци наред, е неговият рапорт пред света за съществуването на ада – човешко изобретение, конструирано с режима и порядките на каторжническа колония.

От 11 юли 1890-а до 13 октомври същата година писателят живее сред наказаните с каторга престъпници на остров Сахалин. За три месеца обхожда всички селища по кални пътища, изминава хиляди километри на кон, често в мокри дрехи и крака, обути с подгизнали валенки. Обикаля затвори, казарми, лечебници, посещава домовете на осъдените на заточение поселници, разговаря, съчувства, записва съдби.

Освен това именно той, 30-годишният по онова време практикуващ лекар и до този момент автор на 529 разказа, 11 пиеси, 8 повести и 20 фейлетона и носител на Пушкинска награда, прави пълно преброяване на населението на Сахалин. Той, лекарят, хуманистът, свободният човек, попълва няколко хиляди карти с данните за жителите – работа, чиновническа и неблагодарна, – с образцов педантизъм и търпение. Благодарение на него знаем какви са били природата, населението, икономиката, градското устройство и нравите на остров Сахалин през XIX век.

Книгата започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Според някои изследователи островът на каторжниците изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че Сахалин оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения. Освен на литературните му планове, престоят на острова повлиява и на житейските му стремления. В средата на 90-те години на XIX век писателят мечтае да води собствен курс лекции по частна патология и терапия в Московския университет. За целта обаче трябва да защити дисертация и Антон Павлович възнамерява да използва наблюденията и бележките си от остров Сахалин. За съжаление, деканът на медицинския факултет отхвърля тази идея. Така опитът, натрупан от срещите със заточениците, остава споделен само между кориците на книгата.

Пътят на Чехов към каторгата на Сахалин започва години по-рано. Още като студент по медицина, а след това и като лекар, участва в съдебни експертизи и те му дават материал за разказа „Мъртво тяло” (1885), а в разказа „Крадец” (1883) изобразява живота на осъдения в Сибир. Тема на спор между героите в „Пари” (1888) пък са смъртното наказание и доживотният затвор. От писмата, които Чехов праща на близките си, ясно се вижда колко внимателно е следил съдебните процеси по това време в Русия. Няколко години Антон Павлович води и своя рубрика – „Отломки от московския живот”, в петербургския сатиричен седмичник „Осколки” и прави репортажи от съдебната зала („Делото Риков и компания”). Съдебната практика на Русия през XIX век намира отражение и в „Съд”, и в „Случай от съдебната практика”.

Окончателното решение да замине за Сахалин писателят взема през лятото на 1889-а, след като обсъжда намерението си с актрисата К. А. Каратигина, пътешествала из Сибир и в Сахалин в края на 70-те години. Моли я обаче да запази в тайна намерението му и така никой от неговите близките не подозира за тези планове. А в това време Чехов започва подготовка за пътуването. Прекарва дни в библиотеките, анализира сведенията и проучванията за острова, преглежда всевъзможни източници и търси и най-незначителни детайли.

Замисълът на сахалинското пътуване престава да бъде тайна за околните през януари. На 26 януари 1890 г. вестник „Новости дня” помества следната бележка:

„Сензационна новина. Талантливият А. П. Чехов предприема пътешестиве из Сибир с цел изучаване бита на каторжниците”.

По-нататък авторът на материала дава примери със Зола и Мопасан и редом с тях поставя Чехов като единствен руски писател, който лично взима от действителността темите и сюжетите си.

Малко преди заминаването си за острова писателят дори посещава лекции по наказателно право. В пролетните месеци на 1890-а темата „Сахалин” е особено актуална в Русия, защото предстои провеждането на Четвъртия международен конгрес на юристите, насрочен за юни 1890 г. в Петербург. В програмата му са залегнали теоритични спорове по въпросите на заточението и методите на наказание и превенция на престъпленията. Едва ли Чехов е съжалявал за отсъствието си от този конгрес – той вижда заточението не на теория, а на практика.

Не всички са във възторг от решението му да замине на това забравено от хората място. Приятелят му Алексей Суворин – изтъкнат публицист, драматург и издател, обявява подобно пътешествие за ненужно, а острова за скучен. Разгневен от тази реакция, Чехов му пише:

„Сахалин може да е ненужен и неинтересен само за това общество, което не заточава там хиляди хора и не харчи милиони за него… Сахалин – това е място на непоносими страдания… В местата като Сахалин ние трябва да отиваме на поклонение, както турците ходят в Мека, а моряците и юристите трябва да гледат на Сахалин в частност, както военните на Севастопол”.

„Остров Сахалин“ на изд. „Лист“ е второ редактирано издание. Преводът от руски език е на Виолета Манчева.

ВиЖте още: ЧЕХОВ ДО БРАТ СИ: КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ПРЕДПОЛОЖИ, ЧЕ ОТ НУЖНИКА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ТАКЪВ ГЕНИЙ