Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Остров Утопия, където щастието не се измерва с телесно удоволствие

Ново издание на трактата на философа Томас Мор (откъс)

Дизайнът на корицата е на Милена Вълнарова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Остров Утопия, където щастието не се измерва с телесно удоволствие

Дизайнът на корицата е на Милена Вълнарова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Няма политически и обществен контекст, в който да не е интересен паралелът с идеала на английския държавник и философ Томас Мор, описан в неговия трактат „Утопия“. 503 години след първото си отпечатване, излиза едва третото издание на обемното четиво на български език. Запазен е преводът на покойния проф. Александър Милев от латински от 1970 г.

Книгата е част от философската серия на издателство „Лист“ и се нарежда до основополагащите трудове „Левиатан” от Томас Хобс и „За обществения договор” от Жан-Жак Русо.

Остров Утопия е мястото, където Томас Мор вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва го най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно – географското местоположение на острова, чието население се радва на „най-добрата форма на управление”.

Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува?“, пита в трактата си Мор през 1516-а.

Тринайсет години след излизането на книгата изтъкнатият хуманист е назначен за лорд-канцлер на Англия от крал Хенри VIII, но това не му носи облаги. Въпреки че монархът цени високо съветите на Мор, Хенри се стреми към абсолютна власт, а философът вижда пагубния край на стремежа му. Преди да падне Хенри обаче, пада главата на Мор. Това става три години, след като философът е отстранен от поста си (1529 – 1532).

Ако на цената на моята глава Хенри би могъл да се сдобие с някой замък във Франция, тя тутакси ще отлети от раменете ми“, казва той през 1514-а в отговор на поздравления, че се радва на вниманието на властелина.

Предлагаме Ви откъс от „Утопия“.

Истинските удоволствия

Утопийците признават няколко вида истинско удоволствие. Едните са духовни, а другите телесни. На духа приписват способността за познание и наслада, които създава съзерцанието на истината. Към тях се прибавя и следният спомен за честно прекаран живот и сигурната надежда за бъдещо блаженство.

Телесните удоволствия се групират в два вида. Първата група удоволствия изпълва чувствата с явна приятност. Те се осъществяват при възстановяването на това, което е изразходвала вложената вътре у нас топлина. Възстановяването става чрез храна и пиене. Друг вид от тия наслади се заключават в изхвърляне на това, което се съдържа в изобилие в тялото. Това става, когато очистваме нашите вътрешности чрез изхвърляне на екскременти, при съвкупление или при намаляване сърбежа на някоя част на тялото чрез триене и почесване. Понякога настъпва удоволствие, без да има някакво попълване на това, което нашите телесни членове желаят, и без да има освобождаване от нещо, което ги измъчва. Това удоволствие обаче с някаква скрита вътрешна сила докосва, обхваща и привлича към себе си нашите чувства. Такава наслада ни доставя музиката.

Телесни удоволствия от втория вид са тези, които според мнението на утопийците се състоят в спокойното и уравновесено положение на тялото. Това е здравето на всеки човек, когато не е нарушено от никакво страдание. И наистина, когато здравето не е свързано с никаква болка, само по себе си е източник на наслада, макар върху него да не оказва влияние никакво удоволствие, привлечено отвън. То не се забелязва много наистина и дава на чувството по-малко, отколкото му дава желанието за ядене и пиене. Все пак мнозина смятат здравето за най-голямо от всички удоволствия. Почти всички утопийци признават здравето за голямо удоволствие и за основа и база на всички удоволствия, защото само то може да създаде спокойни и желани условия за живот. Когато пък липсва здраве, няма никакво място и за някакво удоволствие. Пълната липса на болка при отсъствие на здраве те наричат безчувственост, а не удоволствие. Отдавна е отхвърлено от утопийците мнението на ония, които не смятат солидното и спокойно здраве за удоволствие (този въпрос у тях е разискван разпалено), понеже те твърдят, че неговото съществуване може да бъде почувствано само при съществуването и на противното. Сега почти всички утопийци са достигнали до убеждението, че здравето има първостепенно значение за удоволствието. Щом страданието съпътства болестта, разсъждават те, което е непримирим враг на удоволствието, както е враг болестта на здравето, то защо удоволствието да не се заключава в безметежно здраве? Смятат, че няма никакво значение дали се говори, че болестта е страдание или че страданието съпътства болестта. И в единия, и в другия случай има един и същ резултат. Следователно, щом здравето е самото удоволствие или пък по необходимост поражда удоволствие, както огънят предизвиква топлина, то и в двата случая удоволствието не може да липсва на тези, които притежават здраве.

Докато се храним, продължават да разсъждават утопийците, ние не правим нищо друго, освен да подпомагаме здравето, щом е почнало да се колебае, да се бори против глада, като бива подпомагано от храната. В тази борба постепенно здравето закрепва и този успех го довежда до прежната му живост, т. е. до удоволствието, което ни подкрепя. И тъй, здравето, което намира радост в борбата, няма ли да ликува, когато вече достигне победа? Нима след като най-после щастливо достигне до прежната си сила, към която единствено се е стремило по време на цялата борба, отведнъж то не се вцепени, няма да познае своите блага и няма да ги обикне? Според тяхното мнение здравето ще бъде съвсем далеч от истината, ако то не чувства това. Кой, питат утопийците, като бодърства, не се чувства здрав, освен ако не е здрав? Кого може да завладее така много вцепенението, за да признае, че здравето не е приятно и не доставя наслада? А насладата не е ли само друго име на удоволствието?

Утопийците най-много зачитат духовните удоволствия и ги смятат за първи между всички и за най-главни. Най-съществената част от тия удоволствия според тях е в упражнението в добродетели и в съзнанието за непорочен живот. А от телесните удоволствия на първо място поставят здравето. Сладкото ястие и питие и всичко, което създава такава наслада, заслужава според тях да бъде предмет на желание, но само заради здравето. Но и в тоя случай тия неща са приятни не сами по себе си, а доколкото се противопоставят на прокрадващите се вредители на здравето.

Затова както мъдрият човек по-скоро ще се старае да отбягва болестите, отколкото да търси средства против тях, ще се старае да се бори с болките, вместо да търси утеха за тях, така ще бъде по-добре да не се нуждае от физически удоволствия, вместо да изпитва наслада от тях. Ако някой се чувства щастлив от такъв вид удоволствие, той по необходимост трябва да признае, че само тогава е напълно щастлив, когато му е определен такъв живот, който минава в непрекъснат глад, жажда, сърбеж, ядене, пиене, чесане и разтриване. Но кой не вижда, че такъв живот не само не е щастлив, а е напълно нещастен? Без съмнение тия удоволствия, като най-малко чисти, са и най-нисши. Те никога не възникват самостоятелно, а винаги във връзка с противни на тях страдания. Например с удоволствието от ядене е свързан гладът, и при това невинаги равномерен. Страданието изобщо е по-силно и по-дълготрайно. То настъпва преди удоволствието и не се прекратява, преди да е престанало удоволствието.

Жителите на остров Утопия смятат, че такива удоволствия не трябва да се ценят високо, а само доколкото изисква това нуждата. Те се радват на това и с благодарност признават добротата на майката природа, която с подмамваща приятност привлича своите творения дори към това, което трябва винаги да правят по необходимост. И наистина с колко голяма досада би трябвало да се живее, ако би трябвало с отрови и горчиви лекарства да бъдат отстранявани всекидневни измъчвания от глад и жажда, както това е при останалите тежки болести, които ни измъчват по-рядко?

Утопийците обичат и високо ценят красотата, силата и подвижността на тялото като особени и приятни дарове на природата. Също така зачитат и ония удоволствия, които се изпитват с помощта на ушите, очите и носа и които природата е отделила като особено преимущество и предимство за човека, удоволствия, които са приятна подправка на живота. Никое от различните видове животни не забелязва красотата на света и не различава съгласието и отличието между тонове и звуци, нито пък схваща различните нюанси на миризмата, освен когато се отнася за храната им. Във всичко обаче те се придържат към правилото: по-малкото удоволствие не трябва да пречи на по-голямото и никога да не се създава страдание, което според тях е следствие на непочтено удоволствие.

Не одобряват човек да презира дадената му красота, да разслабва силата си, да превръща подвижността си в леност, да изтощава тялото си с постене, да вреди на здравето си и да презира всички други прелести на природата. Това би било приемливо, ако някой пренебрегва своята полза и заляга повече за доброто на другите и за общо благо, като очаква в замяна на тия подвизи по-голямо удоволствие от Бога. В противен случай би било съвсем глупаво човек да измъчва с добро намерение себе си под напразния предлог за недействителна добродетел, за да може с по-малка мъка да понася нещастия, които може би никога не ще настъпят. Всичко това те смятат, че е признак на крайно безумие, на излишна жестокост към себе си и висша неблагодарност към природата, защото така се пренебрегва задължението към нея и се отричат всички нейни благодеяния.

Такова е тяхното мнение за добродетелта и удоволствието. Ако изпратената от небето религия не им вдъхне нещо по-свято от това тяхно мнение, те вярват, че нищо по-вярно не може да се измисли в съгласие с човешкия разум. Дали те са прави, или не са, ние нямаме време да разискваме, пък и не е необходимо, а и ние се съгласихме да разкажем за техните институции, а не да ги защитаваме.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90