В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Освободител в изкуството

100 живописни икони Х 100 сонета подреди Николай Майсторов в галерия „Райко Алексиев“

… пееш песен и на Слънцето, и на небето… Снимки и репродукции: Авторът

Емил ГЕОРГИЕВ

09.03.2016

Малко изненадващо дойде новата изложба на Николай Майсторов – един от най-големите живи български художници, в столичната галерия „Райко Алексиев“…

През 2009-а той подреди на „Шипка“ 6 картините от „Сътворение“. Първият етаж бе превзет от 28 акрилни композиции по 3/2 метра, а вторият – от над 200 проекта, изпълнени в акрил, пастел, акварел, туш, молив и креда. Преди по-малко от две години показа в Софийска градска галерия над 100 платна под наслов „Апокалипсис сега или винаги“ – отново част от темата, провокирана от библейските истории за раждането на света и завършека му. Майсторов работи по тази тема още от 90-те години – без никакво робуване на сюжета или традиционната образност. В края на 2014-та представи в галерия „Лоранъ“ цикъл акварелни рисунки под название „Пътят“, по текстове от четирите евангелия.

Художникът Николай Майсторов (на преден план)

Новата му изложба – „100 икони х 100 сонета“, е изненадваща не толкова с обичайните за автора зашеметяващи мащаби – 100 живописни платна с размери 100/90 см., а с това, че този път Майсторов не интерпретира любимата си библейска тематика, а поезия. Но в нейната основа са отново човешките грехове, страдания, страсти и любовта. Всяко от платната е озаглавено със стих от Пабло Неруда.

Разбира се, картините не са илюстрации по поезията на прочутия чилиец. В известен смисъл те дори не са и картини, а визуална интерпретации на авторовите въпроси за човека, живота и смъртта:

„Не се стремя към творчество, а към истина. Не да твориш, а да търсиш. Бих искал да бъда освободител. Да направя човека по-свободен от себе си и от света.”

„100 икони х 100 сонета“

Стоте платна в „Райко Алексиев“, наситени с ярки цветове, прекрасно деформирани голи тела и горчив драматизъм, въздействат не само поотделно. Вкупом те изграждат една голяма философска мозайка, изобразяваща житейското кредо на художника:

„Животът е една постоянна загуба.“

Но при Майсторов това не е повод за мизантропия и нихилизъм, а търсене на истината и състрадание.

Картините, всяка от които е рисувана за по един ден, са подредени по стените на галерията така, че създават няколко големи полиптихи. Пътят на зрителя следва пътя на художника – преди да стигнем до голямата зала, минаваме през малкото предверие, където са окачени стоте подготвителни рисунки.

Затуй свири ми валса на луна спокойна…

Самостоятелните изложби на Майсторов от края на 70-те години насам са над тридесет в България и над десет в Европа – най-често в Холандия, Германия и Франция. Много повече са участията му в общите изложби на Съюза на българските художници и десетки в международни биеналета и триеналета на живописта и графиката у нас и по целия свят. Сред отличията, които е получил, са наградите за живопис „Владимир Димитров-Майстора” през 1986 г., от Международното триенале на живописта „София-1996” и „Захари Зограф” от 2005 г.

Успоредно с изложбата в „Райко Алексиев“, която ще остане в галерията до 26 март, Майсторов представя и новата си, трета поред, книга със своя поезия и рисунки „Пирувам с вярата“.