Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

От 18% до 50 нюанса сиво

Как един откъс от произведение на Захари Карабашлиев в учебно помагало за 9. клас възмути пуританите във Фейсбук, забравили произведенията на Вазов, Алеко и Захарий Стоянов

Георги Калоянчев в образа на Бай Ганьо. Този герой дължи безсмъртието си и на характерния си речник, който днешните езикови пуритани не биха одобрили. Снимка: Стопкадър
 - От 18% до 50 нюанса сиво

Георги Калоянчев в образа на Бай Ганьо. Този герой дължи безсмъртието си и на характерния си речник, който днешните езикови пуритани не биха одобрили. Снимка: Стопкадър

„- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш!
– Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш!
– Да те порази Господ!
– Да те убие чумата!
– Да те прокъсне!
– Да се вампирясаш!
– Огън да гори тебе и децата ти!
– Живеница да ви изяде двама ви!
– Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
– Гиди ялова кукувица!
– На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
– На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
– Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
– Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!”

Този „възмутителен“ текст е от книга, която се препоръчва на ученици от всички възрасти, и макар от 2016 г. да не е в учебната програма, стои сред задължителната литература практически за всички в прогимназията и гимназията. Вероятно стотиците привърженици на чистата от вулгаризми литература ще изразят спонтанно желание авторът да бъде забранен, а текстът – скрит от невинните очи на децата. Още повече, че този класически откъс не се изучава в раздела за вулгаризми, където литературните примери неизбежно отвеждат към тъмните езикови кътчета.

Поводът за тези размишления е развихрилият се във Фейсбук спор дали основателно е включен откъс от романа на Захари Карабашлиев „18% сиво“ в учебно помагало за 9. клас (при 16-годишните). В помагалото, чиито авторки са две от най-изявените и професионално доказали се езиковедки в българското образование – Павлина Върбанова („Как се пише?“) и Ваня Майсторска, е включено кратко упражнение, основано върху следния текст:

„Шампанско! Шампанското на работническата класа! На летящата шибана работническа класа… Шампанско с цвят на пикня! Биррра! Пикае ми се! Това е с бирата… Не я купуваш, а я вземаш под наем, ебати…“

Деветокласниците трябва да отговорят на въпроса кое не е вулгаризъм: тоалетна, кучка, ебати, пикня. Така научават разликата между литературния и разговорния език, научават освен това и как в литературата може да се изгради речева характеристика на героите. Също както прави оня класик с примера в началото. За неразбралите досега – става дума за Вазов, свещения и недосегаем Вазов.

И ако не ви е достатъчен този пример, може да минем към един „по-несериозен“ от патриарха на българската литература автор – Алеко Константинов. В 7. клас (14-годишните) се изучава „Бай Ганьо“. А там срещаме следния текст:

„Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“

Съвременните пуритани със сигурност ще се изчервят, когато осъзнаят кое е „другото място“ и „още по-другото място“. И може и Алеко да мине под ножа на „справедливия“ им гняв. Така де, ще подсказва на децата къде да целуват…

Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания“ също не си е поплювал, но е пощаден от възмущението, защото неговите псувни и вулгаризми са пречистени, но само благодарение на естественото развитие на езика. Иначе повтарящата се особено често в „Записките“ обида „пезевенк“ щеше да накара нервните майки да затръшват тухлата под носа на децата си. Все пак „пезевенк“ означава „сводник на собствената си жена“ и е една от най-грозните обиди на турски, а по времето на Захарий Стоянов всички са разбирали какво означава.

Социалните мрежи и сайтовете за бърза консумация на недостоверна информация са залети от родителско (и не само) възмущение заради „неприличния език“ на героите на Захари Карабашлиев. Със сигурност обаче възмутилите се не са чували как си говорят младите хора на 16 години. Смешно е дори да се помисли, че откъсът от „18% сиво“ внезапно ще ги разврати, ще унищожи чистата им, недокосвана от вулгаризми реч и ще ги превърне в езиково неконтролируеми тийнейджъри, внезапно обезчестени от срамни думи. Точно обратното е – подобни примери ще им дадат възможност да се научат да различават литературния от уличния език, ще улеснят комуникацията им, защото те вече ще знаят кога и как се използват жаргонът и вулгаризмите.

А възмущението на тълпата, която със сигурност добре разбира и вероятно дори често използва посочените изрази, е истинска проява на лицемерие – нещо доста по-страшно и вредно от вулгаризмите в литературата. Като режисьора Максим Генчев, който публично заяви, че „творчеството на Захари Карабашлиев е криминално престъпление към литературата“, докато неговият екранен Левски гордо псува на майка.

Развихрилата се в последно време тенденция родители и случайни наблюдатели да оценяват произведения, които децата им изучават – от приказки до сериозна литература, е някакъв опит за компенсация на видими пропуски в образованието на предишните поколения. Странно е, че едва сега възрастни хора откриват колко жив, разнообразен и многолик е езикът. Че той може да бъде груб и нежен, красив и грозен едновременно.

Не слагайте хиджаб на езика, уважаеми пуритани и еснафи! Някой ден той ще ви отмъсти.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС