Божидариум

– Ш…н народ! Ш…ани колеги!
– Хубав край! Хубави хора!

Всеки път, когато вземе думата, ичиргу-професор Тервелодар Кардамитров свежда до простосмъртните ни уши някой нов диамант на средновековната история, останал тайна за всички византийски, старобългарски и франкски летописци. Всъщност може би кана-боила-колобърът втора степен има за цел да попълни пропуските в националната ни книжнина и духовност още от предполагаемите изгаряния на древните български библиотеки по османско време. Напоследък имаме възможност да научим нови неща за Голямата базилика в Плиска. Истината, както се казва в някои медии, „лъсна“.

Някога имаше ученически виц, че единственият автентичен извор за основаването на Първото българско царство са ранните песни на Лили Иванова. Сега тази неиздържала проверката на времето хипотеза отстъпи на сигурния факт: още древноримските пророчества на кумската Сибила са минали през редакцията на върховния понтифекс Тривелий Кардамид. Някъде по времето на император Октавиан Август колегия народни професори от Римската академия на науките е започнала да отсява ненужното и да набляга на патриотично-величавото. Така се е родил сборникът текстове, известен като Corpus Cardamiticum. Негов късноантичен препис на гръцки език е преведен на старобългарски от учениците на св. Климент Охридски и в десети век е станал основа на цялото мистично познание за величието на древните българи, вдъхновявало поколения богомили и людмиложивкинци. Не е известно дали първата старобългарска версия е била написана с руни или на глаголица, защото тя не е оцеляла. Но за щастие, в чекмеджето на ичиргу-професор Кардамитров от Националния институт за фантастика се съхранява ръкопис на кирилица от ХІV в., намерен в Созопол и повтарящ основните постулати на великобългарския титанизъм. Оттук надолу ще последват къси извадки от това потресаващо и достоверно четиво.

„Ванга ми каза да възстановя три държавни църкви…“

Древните българи наследяват директно от римляните институцията „ванга“. Става дума за пророчица, даваща насоки и дори, така да се каже, директиви за правилното развитие на българското великодържавно дело в средносрочен план. Думата „ванга“ вероятно произлиза от латинското „vates”, „пророк“. Поне до Покръстването на България вангата е била нещо като жрица на истината и винаги е стояла редом до владетеля. Свещените, но неясни думи на вангата обикновено са бивали тълкувани от тричленна колегия по-младши жреци: светлин-багаин, нешка-таркан и, разбира се, народен ичиргу-професор. Тази колегия от трима тълкуватели на божествените слова е била наричана с общото название „Божидариум“.

След покръстването на св. княз Борис-Михаил (ок. 864 г.) функциите на Божидариума по различно време са бивали поемани от велики духовни водачи като например поп Богомил, Василий Врач, мъдрата магьосница Ладика, трите орисници над люлката на Крали Марко, Петър Дънов и Людмила Живкова.

Отношенията на Божидариума с българската православна Църква през вековете е сложно и нееднозначно – когато Църквата действа в чисто народностен дух, без да се увлича по мъгляви концепции за универсална, тоест вселенска, сиреч недотам правилно космополитна стойност на Христовото учение, Божидариумът е във възторг. Друг път – не чак толкова. Но във всеки случай свещената колегия пренася през вековете основното послание на вангата, а то гласи:

„Ке се оправим“.

Най-вече ке се оправим, когато бъде изпълнено пророческото наставление ичиргу-професорът да възобнови „три държавни църкви“. Това несъмнено е сакрално число, а и църквите няма как да са други, освен държавни. Те не могат да са, например, ами, просто Божии, тъй като за древните българи и техните ичиргу-професори в Божидариума държавността е над Бога. Това още веднъж подчертава държавотворческия импулс на древнобългарския дух.

„Планът на Голямата базилика в Плиска е донесен от Формоза Портуенски“

След Покръстването на България името Божидариум започва да се отнася и до най-важните държавни църкви – вероятно трите базилики, седалища на членовете на жреческата колегия. Първоначално ичиргу-професорът и главен тълкувател на думите на вангата резидира в Созопол, където за него е построена съответстваща на ранга му държавна църква. Впоследствие обаче той се преселва тържествено в столицата Плиска, където е посрещнат с почести от св. княз Борис. Владетелят заповядва превръщането на дотогавашното езическо капище в грамадна християнска базилика. За щастие, по това време в България се намира амбициозният епископ Формоза от Порту, нещо като прапортугалец. Формоза, който е образован за времето си човек, случайно носи със себе си плановете на Константиновата базилика „Св. Петър“ в Рим. Формоза се надява да бъде избран за глава на младата българска Църква и затова щедро предоставя плановете на св. княз Борис и неговия тогавашен ичиргу-професор.

Победите на българското оръжие над авари, хазари и византийци позволяват увеличаване на бюджета на тогавашното българско Багаинство на културата и строежът на Голямата ичиргу-боилска базилика в Плиска заема огромно пространство. Идеята е храмът в българската столица да е с две стъпки и шест лакътя по-висок от константинополската „Св. София“.

Формоза така и не става български архиепископ, но на връщане в Рим съобщава:

„Българите построиха двойно по-голям „Св. Петър“ от нашия!“

Византийците и Папството завиждат, но за момента не могат да направят нищо.

Великият Божидариум на Плиска се превръща в такова великолепно средоточие на българския духовен живот, че св. Климент праща от Охрид възхитено писмо до столицата, в което казва:

„Е, вие вече надминахте дори моето Скопие!“

„Базиликата в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до 1605 г.“

Великият Божидариум е поддържан от поколения български владетели и ичиргу-професори. От време на време ударни групи млади български багатури обикалят средновековна Европа и коригират на място прекалено разширяващите се или прекалено високите нови катедрали. Така например в 1284 г. боляринът Авакум Зах героично събаря около сто метра от шпила на френската катедрала в Бове, за да не бъде тя по-висока от базиликата-майка на българския Божидариум.

Има известна неяснота в летописите относно 1605 и 1506 г. Съвременният ни носител на титлата ичиргу-професор на Божидариума, всепреподобният Тервелодар Кардамитров вероятно има предвид началото на строежа на съвременния вид на „Св. Петър“ в Рим. Завистливите католици действително векове наред събират пари от индулгенции и закуски, за да могат да надминат българската сграда. Според ич.-проф. Кардамитров новият им гигантски строеж започва в 1605-а. Той е прав, със съвсем незначителния детайл, че всъщност става дума за 1506-а. Макар и не толкова добре организирани като българите, католиците все пак са събрали необходимите средства сто години преди датата, предложена от сегашния титуляр на Божидариума. Обективно погледнато, задачата им може би е била улеснена не толкова от развитието на италианския Ренесанс (едно чисто българско явление, започнало с изрисуването на фреските в Боянската църква в 1259 г.), колкото от османското завоевание на Балканите, довело до известни затруднения в поддръжката на наистина грандиозната Божидариумна базилика в древната столица Плиска.

Разбира се, прогресивната българска наука отхвърля ревизионистичните постановки на неовизантийските реакционери, според които може би константинополската „Св. София“ все пак е била по-голяма. За „Св. Павел“ в Лондон изобщо да не говорим. Едва новият вариант на „Св. Петър“ в Рим (независимо дали от 1506-а или от 1605-а, да не издребняваме) надминава размера, но не и красотата на свещения, държавен и древнобългарски Божидариум.

В светлината на новите данни, изнесени от ичиргу-професора Тервелодар Кардамитров, изглежда, че красноречивата похвала на Симеоновия дворец в Преслав всъщност се отнася за невероятната плисковска катедрала.

Заключителни бележки

Предпоставките за строежа на неимоверно величавия Божидариум в Плиска могат да бъдат разбрани единствено в светлината на цялостната културна, военна и политическа обстановка в Първото българско царство между 717 и 864 г. Все пак, подобно архитектурно усилие надминава всички други постижения на своята епоха – целият Аахен на Карл Велики е можел да се побере два пъти в някогашната изумителна базилика в Плиска. Известно е, че сградата е била построена така здраво, че дори печенежкото разграбване на Плиска ок. 1050 г. не й е навредило.

И така, първоначалната идея за красив нов храм в българската столица принадлежи на хан Тервел (по-известен като св. Тривелий), който небрежно спасява цяла Европа от арабско нашествие по време на зимна разходка и неофициална визита до Константинопол през 717-718 г. Събитията изпреварват битката при Поатие от 732-а, защото българите обикновено изпреварват развитието на останалите средновековни народи, макар и невинаги това на съвременните. Тервел харесва някои от константинополските сгради и решава, че е добра идея в България също да започне бум на модерното строителство. Амбициозната му програма започва да се осъществява ок. 809 г., когато хан Крум превзема Средец и натоварва кавхана Вещир и технитаря Фърхота да издигнат перистилен мол на кръстовището при главните улици на града. Този ценен опит несъмнено е оказал влияние и върху други любопитни обекти от периода на начално натрупване на национално културно наследство, най-ценен от които е свещеният базиликално-български Божидариум в престолния град.