От болната глава – на здравата

Няма да се спирам на това какво от текста на Павлина Павлова е вярно относно позицията на Никола Инджов. Те бяха приятели, много критични неща споделяха, бяха на една позиция относно злоупотребите в СБП, а сега?

Ще кажа само това – да, Инджов се е изказвал в началото в полза на ремонта в Хисаря, но е бил за цялостен ремонт, „до ключ“, а не както е сега – да са похарчени 400 хиляди, а да трябват за довършване още половин милион лева (!). Та за толкова пари могат да се построят – от основи до покрив – поне още две къщи!

Уточнявам своето участие в Управителния съвет. Аз съм член на УС на СБП от две години. През тези 9-10 години не съм бил дори член на контролна комисия. През това време съм издавал – с много мъки – списание “Пламък”. И съм бил съвсем далече от Петевия кабинет.

А откакто ме избраха за член на УС на СБП, съм задавал много неудобни въпроси: и за Хисаря, и за Агенция „София ррес“, и за липсата на гласувани съюзни бюджети преди. Това може да се провери в същите протоколи на управителния съвет, сочени от авторката.

Например за огромните писателски нарушения в „София прес“ аз научих в края на 2013 г., защото бях изпратен като делегат на СБП на отчетно събрание на Агенцията. И се върнах, за да доложа на Управителния съвет цялата неприятна информация. Тогава прочетох и дълъг откъс от оригиналния критичен отчет на Агенцията, под който стои и подписът на Петър Андасаров.

Неслучайно авторката не може да цитира мои “съглашателски” думи в УС на СБП по тези въпроси. Напротив – там се вижда моята непрекъсната съпротива на желанието да се замитат корупционни следи. Бях и първият член на УС, който зададе въпроса колко хиляди лева са дошли от Агенцията и колко наистина са влезли в СБП.

Май сега се прави опит да бъде прехвърлена вина от болната глава – на здравата…

И за нашия отчет, за списание “Пламък”, пак ще повторя – притежаваме официални документи от НАП, че

1. Нямаме данъчни задължения (и за 2013-та, и за 2014-та години)

2. “Пламък” не трябва да отчита прословутите парични потоци.

Защото от 2009 г., съгласно член 26-ти, алинея 5-та от Закона за счетоводството е отпаднало задължението да се отчитат парични потоци в малки пердприятия.

Както се вижда – думите на авторката са неточни, изкривени. Считам, че в този вид те не служат на истината.

Но нали предстои задълбочена проверка от прокуратурата – както е гласувало Общото писателско събрание?

И нали писателят трябва да говори само истината?

Текстът е публикуват в сайта „Литературен свят“