От Братя Калпазанови до Фабриката за смях

Изложба, детска архитектурна работилница и дискусия с участието на експерти – тези дни Домът на хумора и сатирата в Габрово се превръща във Фабрика за хумор и сатира. Едноименната изложба, открита в края на март, разказва историята на сградата на музея – разказ, водещ началото си още от 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата. В събота деца от 6 до 12 години ще могат да участват в архитектурна работилница „Фабрика за хумор“, а същия ден следобед ще се проведе дискусионен панел „Архитектура и музеология“.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации.  Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

Превъплъщението на сградата в Габрово проследява и изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ – каква е била първоначалната идея на първия директор на Дома, Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата, арх. Карл Кандулков; кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата; какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея; как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди; какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени; проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни?

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70-те и 80-те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

Из изложбата „Фабрика за хумор и сатира“

Експозицията, която може да се види до 2 май, е съпътствана и от паралелни събития. Две от тях са в събота, 8 април. От 10 до 12 часа детска архитектурна работилница ще разкаже изложбата на език и по начин подходящи за деца на 6 -12 години чрез разходка, обсъждане и създаване на макети и модели.

По-късно, от 14 часа, започва дискусия в два панела. В първата част ще се разкаже за нуждата на Музея от подобно проучване и какви са целите на изследването и изложбата. Как се случва трансформацията на индустриално наследство в културен институт и след това ще бъде поставена темата за социалистическото архитектурно наследство, като се очертаят елементите от интериора и екстериора, които по оценка на архитекти следва да се считат за ценност. В тази част на презентацията участват Маргарита Доровска, директор на музея, арх. Цветомир Ценков, автор на проучването за Дома, Мартина Денева, изложбен дизайнер и съкуратор на изложбата.

Във втората част на дискусията ще се включат специалисти, които ще представят контекста на музейните практики от времето на социализма и какво правим с тях днес. Това са доц. Наталия Христова от Нов български университет и Иво Милев, мениджър. Фокусът им ще бъде върху политиките и тенденциите в устройството и програмирането на културни институции през 70-те и 80-те на ХХ век и съответно – импликациите от това за сградата и оборудването; международните влияния върху архитектурата от времето на социализма; музейната сграда от гледна точка на управлението на институцията – примери от страната и чужбина и оценка на конкретния случай с Дома на хумора.

Проектът се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“.