От д-р Менгеле до д-р Емилова

Глад, 18-часов работен ден, тиф, недоспиване, непрекъснат ужас и режим на оцеляване на ръба на живота. Ако си мислите, че това е описание на концентрационен лагер, доктор Емилова ще ви обясни, че не сте прав. Това е рецепта за дълголетие. Сигурно така е мислил и доктор Менгеле. 

Прочутата без основание родна „диетоложка“ заяви в неделя в ефира на една от националните телевизии, че „след Освиенцим всички оцелели са живели над 100 години, защото са се прочистили много добре“. И съвсем естествено изникна въпросът – къде се дяна прословутата емпатия на българина, човеколюбието, благодарение на което преди повече от 80 години българските евреи бяха спасени от газовите камери и ужаса на концентрационните лагери. Кой подмени ценностите до степен, в която човещината стана излишна, неразбираема, а омразата придоби много лица, включително и привидно добронамерени?

Само преди десетина години Емилова (доктор е твърде ласкателна титла за нея) щеше да бъде принудена да се извини публично. Само преди петнайсетина години хората биха бойкотирали бизнеса ú и тя щеше да разбере колко тежат думите. Днес изказването ú остана само повод за беззъбо възмущение в някои балони във Фейсбук.

Чета думите, с които се замеряме в социалните мрежи. Виждам как блика човеконенавист в почти всеки публичен спор, там, където някога уж се раждаше истината. Виждам как неприязънта към различните става достойнство, добротата е обявена за слабост, а омразата – за сила. Как зад маската на родолюбие се спотайва ярост към чуждия, как добре се е гримирал като „нормалност“ ретроградният опит да се запази статуквото на власт и подчинение – на мъже над жени, на хетеросексуални над хомосексуални, на консерватори над либерали. Убеждения без съмнения, вяра без духовност, глад (за власт) без засищане…

Дори не забелязваме, че това не е само у нас, светът се е разцепил на две. Но никога досега нивото на съпричастие, на разбиране и съчувствие не е било толкова ниско. След възкачването на Тръмп на бъдещия му императорски престол, се появиха толкова реваншистки словоблудства, че вече е безкрайно ясно – тепърва ще става по-зле. Жените, които посмяха да се изправят срещу властните си и богати насилници, много бързо бяха наречени „изкрейзили феминистки-доноснички“ от български привърженици на Тръмп, при това гласовити. Хората от ЛГБТ обществото вече все по-често ще чуват, че са ненормални, извратени и нямат право да съществуват, след като американският президент обяви, че „половете са само два“, без да разбира разликата между самоопределяне, биология и сексуалност. И гладните концлагеристи вече ще бъдат използвани не само за реклама на бизнес на гладолечители, а като плашила за „либерастите“, които „това ги чака“.

„Либерастите“, „соросоидите“, „обратните“ са евреите на новото време, смятат последователите на „твърдата ръка“, издигната в нацистки поздрав „съвсем случайно“.

Всичко е свързано, господа Реваншисти, господа Отчаяни и господа Безразлични. От концлагерите до днес човечеството се бори с едни и същи демони – собствените си скрупули, предразсъдъци и омрази. Проблемът е, че доброто губи битката, защото е добро-волно, за разлика от зло-вещото, майсторско кукловодство на онези, които плащат добре за разлома в обществото.