От двете страни на „Вратата“

През 1996-а холандската кралица Беатрикс е на официална визита в Унгария. Любезността изисква да я попитат има ли място, което иска да посети, извън официалната програма. Да, отговаря тя, мястото, където е живяла Емеренц. Не е единствена. Туристи от Франция толкова често навестяват адреса, че жителите на квартала се чудят какво ги води – любопитство? Повече прилича на поклонение.

Емеренц не е историческа фигура. Всъщност тя е точно обратното на всичко известно и забележително, прислужница. Възрастна, кокалеста, облечена строго мрачна жена, с квартална слава, че не другите я избират, а тя избира в кой дом да работи. Магда Сабо, писателка със световна известност, се вълнува – ще я избере ли Емеренц за работодателка. С едно сухо „да“ тя я избира.

Историята е истинска, книгата е автобиографична. Диаграма на върховете и падините във взаимоотношенията на две жени – писателката и нейната прислужница. Две жени, които живеят в две почти съседни къщи, разделени само от една къща на ул. „Юлия“ в Будапеща – това е видимият пейзаж. Две жени, разделени от една врата, която не се отваря за никого – това е книгата „Вратата“ на Магда Сабо. Ще се открехне ли тази врата за Магда Сабо? Само отвътре ли може да се отвори, или може да бъде насилена и отвън? Какво има зад вратата?

Тези въпроси си задава Магда Сабо, но отговорите ги знае само Емеренц. Емеренц Середаш не е образована, не е вярваща, не е търсеща – защото вече е намерила всичко, което останалите хора търсят в учебници, в пътувания, в други хора. Тайната ѝ е, че винаги знае къде да бъде и това е толкова видимо, че всички останали се чувстват не на място. За Магда Сабо Емеренц е повече от университет, по-голяма от изпит, по-тежка от съдба, по-лека от ангелско крило. Вратата, която Емеренц е затворила за всички, е като процеп към друго измерение, в което думите тежат точно толкова, колкото си жертвал от себе си за тях. И най-вече думата „достойнство“.

Късно се появи тази книга в България. Едва след като вече е преведена на 40 езика, едва след като получи френската награда „Фемина“, едва след като беше направен филм с Хелън Мирън в ролята на Емеренц. Но вече я има – в чудесен превод на Нели Димова и прекрасна корица на Дамян Дамянов. И по някакъв начин все пак навреме – когато се навършват 100 години от рождението на голямата унгарска писателка Магда Сабо.