Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

От една торба с л*айна до Камен Донев

Камен Донев в сцена от своя филм „Уют“ - От една торба с л*айна до Камен Донев

Камен Донев в сцена от своя филм „Уют“

Тази неделя гледах филма на Камен Донев „Уют“. Ще споделя накратко няколко неща. Надявам се да не бъда разпъната на кръст за това, че изразявам мнение.

1. Освен столични и провинциални театри, „Арена Армеец“ и зала 1 на НДК, Камен Донев доказа, че без проблем може да напълни и киносалоните.

И то да ги напълни с хора от всякакви възрасти. До мен, например, седяха три весели баби, които през цялото време не спряха да се кикотят. Отзад се настаниха група шумни младежи. И те не престанаха да се хилят и да плюят пуканки във врата ми.

2. Има глад за качествена българска комедия.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Стига сме повтаряли крилати фрази от „Оркестър без име“, „Двойникът“ или „Дами канят“. Време е за нещо ново.

Комедия се прави много трудно. Казвам го като дългогодишен зрител и тежък консуматор на кино, театър и в по-малка степен телевизия. Казвам го и като пишещ човек. Камен Донев умее да прави комедия, владее езика на (само)иронията, сатирата и гротеската. Успешните му моноспектакли „Възгледите на един учител за народното творчество“, „За всеобщата просвета“, „За сватбите“, както и превъплъщенията му в инж. Донев са живото доказателство за това.

Вероятно точно успешното театрално дълголетие на споменатите постановки го е накарало да погледне към големия екран. Защо да не пренесе печелившата формула и там, защо да не стигне до повече зрители през големите кина в страната? Наистина, защо не.

3. „Уют“ е повече театър, отколкото кино.

Но в това, като че ли, няма нищо лошо. Твърде силно се усещаше влиянието на Камен Донев като човек на театъра и твърде слабо (все още) присъствието му като киночовек. Киното изисква друг тип разказ, друг вид сюжетна линия, друго разгръщане на образите. Поне това почувствах аз като дефицит в 146-те минути на „Уют“.

Филмът беше букет от скечове без кой знае какво развитие на повествованието, без втори и трети план. Липсваше ми редуването на сериозно със смешно. Чак към края имаше опит за подобно съчетание, но някак закъснял и неубедителен.
Историята имаше потенциал да се превърне в драмедия (жанрово съчетание на драма и комедия), но този потенциал не беше разгърнат. Зрителят трябваше сам да се догажда за скрития трагизъм на образите зад привидната им карикатурна абсурдност. А може би това е била целта?

Според мен „Уют“ би се чувствал много по-уютно в телевизията. Той е в много по-голяма степен телевизионен, отколкото кинопродукт.

4. Независимото българско кино има бъдеще.

Успешен български филм може да се направи и без участието на държавата и вездесъщия овехтял НФЦ. Каква чудесна новина!

Свалям шапка на Камен Донев за смелостта, нервите и ината да заснеме собствена продукция, без да проси държавни пари и да прави творчески компромиси. Боксофисът на „Уют“ е впечатляващ – 12 707 зрители и 123 899 лева приходи само за първите три дни от премиерата му.

5. Паралелът между фикция и реалност е неизбежен.

Получи се чудесно съвпадение между скандала с евтините апартаменти на властта и кинопремиерата на „Уют“. Филмът разказва за две семейства, които печелят от лотарията и рязко забогатяват. Местят се от панелка в луксозна къща, обаче селянията се мести с тях. Селянията е неунищожима, парата не може да я заглуши. Даже напротив – богатството е катализатор за посредствеността. Същото виждаме и днес с луксозните жилища на Цв. Цв., Цецка и останалите. Власт и посредственост са в парадоксална симбиоза. „Уют“ разказва и за това.

6. Камен Донев няма повод да се гневи, а тъкмо обратното.

Няколко пъти прочетох писмото му, напомпано с ярост, омерзение и донякъде с чувство на превъзходство. На толкова смел човек не му отива да премълчава виновниците за гнева си. Не му отива и позата на обиден и низвергнат творец. Малко доза самоирония не би била излишна. Все пак творческите му превъплъщения демонстрират солидни умения за надсмиване над себе си. Умения, които – изненадващо – напълно отсъстват от обръщението му към неясно кого.

Инж. Донев, дайте да не се взимаме много насериозно. Точно пък на Вас не ви отива.

С уважение,
От една торба с лайна

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Следизборно

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах