От „годениците“ на Левски до „либетата“ на Ботев

Издания, посветени на интимния свят на две от иконите в българската история, излизат в рамките на една седмица на родния книжен пазар. „Сиела“ пуска „Годениците на Васил Левски“, а „Персей“ – „Христо Ботев: До моето първо либе“. За съдържанието на двете може да съдим засега само по анонсите. Четивото за Левски ще се появи в края на следващата седмица, а за Ботев ще бъде представено на 12 февруари в Столичната библиотека.

Автор на „Годениците“ е Светослава Рудолф. Според съобщението на Христо Блажев от „Сиела“, поместено във Фейсбук-групата „Какво четеш…“, книгата се основава „на огромен доказателствен материал – не само на спомени на очевидци и роднини, а на трудно издирени ранни документи и свидетелства в Централния държавен архив, в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий”, в Регионалните исторически музеи в Карлово и Ловеч, както и в лични архиви“.

Левски е „обожаван от жените“, открива Светослава Рудолф. Представителките на нежния пол са „готови не само да умрат, но и да убият децата си заради него“, отбелязва тя. Изданието разкрива, че Апостолът „обича няколко жени в живота си“ и „влиза в любовни триъгълници и дори четириъгълници“. И ако дотук акцентите в това „изследване“ залагат на нюансите в жълто, нататък анотацията твърдо навлиза в зоната на рядкото и невероятното – Рудолф твърди, че (издирваният от турската полиция) Васил Левски  прави „истински годеж пред 5000 души в село Аджар (сега Свежен), където има намерение да си направи дом“. А финалът на анотацията нагазва направо в комедийния жанр: авторката установява, че „Захари Стоянов умишлено е крил факти от личния живот на Апостола“.

Поне според анотацията, книгата за Ботев изглежда си поставя други цели – да разкрие неизвестни и малко познати факти за жените, които са го вдъхновявали за стихотворенията му и да представи нов поглед към поезията му. Авторката Людмила Габровска ще изложи обстоятелствата около написването на „До моето първо либе”, „Пристанала”, „Борба”…, както и „подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи“ на поета.

Но анотацията подсказва, че книгата съдържа и немалко детайли от светско естество:

„Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева – като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия“.

Авторката цитира биографи на Христо Ботев, които описват Шушулова като „първа по ум, първа и по хубост”, и проследява „усилията и́ да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България“.

Според пиар информацията, книгата анализира тезите на различни изследователи на кого е посветено стихотворението „До моето първо либе” – на Парашкева Шушулова или на Мина Горанова.

„Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана „царицата на хубостта” в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любов на поета – пише Габровска. – Тя, сестра ѝ Елисавета и брат ѝ Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.“

Ето още някои от въпросите, поставени в книгата:

„Каква фаталност обединява жените, вдъхновявали Ботев? По какъв начин любовта му към тях разкрива неговото душевно богатство и какви са точните обстоятелства за създаването на творбите му? Защо Мария Горанова отказва кариера на певица в Европа? Какви последствия има нейният идеализъм и намира ли щастие в брака си? Каква е истината за връзката между сина и́ Сава Огнянов и дъщерята на Ботев – Иванка? Защо политиците „забравят” Ботевото семейство? Докъде стига амбицията на княз Фердинанд да превърне наследницата на поета в дворцова перла?“.

Издателите се случва да търсят вниманието на читателите със сензационни рекламни съобщения и ги подценяват с пошли и твърде комерсиални корици. Нерядко опаковката отговаря на съдържанието – но нека да прочетем тази две издания, преди да си съставим мнение за тях.