От кои фрази Стивън Кинг трепери, рита и хваща сърбеж

“Ужасна идея е да се опитваш да преподаваш „Моби Дик” на ученици от прогимназията. Дори и най-умните няма да усетят сърцето му. Но ако извадим пасажи от този роман, те ще разберат, че има доста по-ярки думи от тези, използвани в „Здрач”. Да четеш добра художествена литература, е като да преминеш от мастурбация към секс”, твърди всепризнатият виртуоз на думите Стивън Кинг пред „Гардиън“.

Кралят на хорър литературата вярва, че всеки, който използва фразата „Това е толкова яко”, трябва да се изправи в ъгъла и да рецитира в захлас още по-ненавистните му „Точно в този момент” и „В края на деня”. А за още по-голямо наказание, този, който ги употребява, трябва да си легне гладен. Стивън Кинг не понася и пасивните глаголи и наречия.

”Мнозина вярват”, „Някои хора казват” го карат да настръхва, а му идва да ритне нещо, щом прочете новоизлюпените абревиатури, показващи състояния и размисли – IMHO (in my humble opinion – по моето скромно мнение), YOLO (you only live once – живееш само веднъж) и LOL (laughing out loud – да се смееш шумно).

Авторът на „Кари”, „То” и „Сиянието” не може да проумее как хората се оправдават с липса на време, когато пращат съобщения, в които съкращенията са повече от реално съществуващите думи. „Засърбява ме цялото тяло, кого получа пожелание Happy Xmas (Весела Коледа в съкратен вариант), – казва Кинг . -Такъв тип форма на изразяване намирам за мързелива и дразнеща и се надявам никога да не прибягна до тях.”

Писателят признава все пак, че и на него му се е случвало да използва думи, от които в момента се сгърчва. Една от тях brainchild (идея, продукт на творческо усилие). „Използвал съм я в миналото няколко пъти. Сега като я срещна, направо ми се променя физиономията. Какъв ужасен мутирал хибрид на дума! Защо просто не може да кажем „идея”?! Защо трябва да е „дете на мозъка” (brain-мозък, child-дете)? Заклевам се тържествено никога повече да не осквернявам моята клавиатура. Повече никакви деца на мозъка!”