От месец май се каня да ида аз на баня…

Около пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, поставена в Народния театър от Джон Малкович, почна да се обсъжда дали и колко се къпем ние, българите. И защо авторът ни е изкарал нечистоплътни? Как е било у нас преди сто и повече години, когато е писана пиесата, как е днес, във времената на воден режим, в какъвто са много села и градове в България?

Покрай дискусията за хигиенните ни навици като нация се сетих и за случка, която обичаше да разказва нашият незабравим колега Йордан Попов, смешна му памет! Някъде в края на 70-те години на миналия век в редакцията гостува кубински хуморист от тяхното хумористично списание „Паланте“. Йордан го развежда из България с редакционната кола. По време на пътуването шофьорът Тошо Тарапаната неочаквано запява:

От месец май се каня
да ида аз на баня,
не мога да намеря
сапун, кисе, пари…

Кубинският гост се заслушва в песента и настоява да научи текста.

– Какво да му преведа? – пита притеснено преводачката, която ги придружава.

Без да се замисля, Йордан отвръща:

– Преведи му „Хубава си моя горо“.

Гостът много харесва текста и си го записва в тефтерчето. Когато се връща в Куба, в списание „Паланте“ излиза негов пътепис за България, в който се казва, че българите много обичат своите планини и гори и ги възпяват в песни, които дори и шофьорите знаят и пеят по време на пътуване.

Ето така се прави реклама на красотите на родината – няма да се излагаме пред чужденците, я!

Ако е имало навремето кой да разкаже и на Бърнард Шоу за българската гора, нямаше да ни заяжда за хигиенните навици…

Източник: в. „Стършел“