От народа за народа

Урокът на баба Надие от с. Печеница за г-жа Караянчева и цялото депутатско войнство

Снимка: МБАЛ Исперих - От народа за народа

Снимка: МБАЛ Исперих

Не я познавам баба Надие. За първи път разбрах за нея днес, когато в социалната мрежа видях снимка на пощенски плик с изписано на ръка върху него следното:

„Дарение за МБАЛ гр. Исперих
от баба Надие Шаиб Мехмед
една пенсия.
С. Печеница“

Пресъхна ми гърлото.

От април 2020 година българските депутати следва да са взимали заплата от 4248 лв. Такава е сумата, която отговаря на правилото възнаграждението на един народен представител да е три пъти по-голямо от брутното средно възнаграждение в държавния сектор за последния месец на предходното тримесечие. Знам, че е объркано, затова го прочетете пак! Нали си знаете, че в депутатската лексика никога нищо не е просто и ясно, а зад сложното обяснение обикновено винаги се крие някакъв трик.

Америка за България

Но дори и да не го прочетете, нали всички си представяме горе-долу с какви пари разполага един „избран от народа и за народа“ българин в депутатски стол в Народното събрание? Няма да изпадам в бакалски сметки – никой не очаква заплатата на един депутат да е сиромахомилска. Не очакваше обаче и самата председателка на парламента Цвета Караянчева нервно да определи пред медиите намерението за поредно повишаване на депутатското възнаграждение като начин за правене на дарения! При това ЗАРАДИ, а не въпреки ситуацията на обществена изолация, икономическа и финансова криза покрай мерките срещу коронавирус. Един вид „налага ни се да даряваме сега, ама… няма откъде“. И понеже заплатите на депутатите се изплащат от нашите джобове, оказа се, че ние трябва да дадем на народните избраници, че на свой ред и те да дадат! „Дайте да дадем“, както се смеехме през социализма. По-нахално търговско предложение отдавна не бях чувала…

Скоро след това Караянчева се извини във Фейсбук. Поне това…

Днес обаче баба Надие от село Печеница дари. Намери откъде, без да поиска от някого първо да ѝ даде. Дари целия си месечен бюджет на близката си болница. И така даде най-добрия урок на г-жа Караянчева и цялото депутатско войнство. След този жест са още по-жалки с техните самоактуализиращи се заплати, с незнайните им възнаграждения за участия в комисии и проекти (лобирането, зависимостите, скритите сделки и слугуване на бизнеси дори не ги броим), с митичните им софри, имунитети и привилегии, с господарското си отношение към хората, които са ги избрали и тези, които се опитват да търсят отговорност за безотговорните им действия.

Без аплаузи и медийни зари за дарението си, възрастната жена от малкото разградско село предостави на медиците в болницата в град Испереих, където са се грижели за нея и мъжа ѝ, цялата си пенсия, до стотинка.

Нали знаете какво значи това? Знаете, разбира се – нали всички имаме наоколо възрастни хора, пенсионери, познаваме живота им в затънтените села и мизерията, в която им се налага да оцеляват. Става дума за онези малко парици, които изчезват още докато си ги свиват в малките портмонета. Онези омачкани левчета за дърва и вода, за ток, лекарства и някаква там храна. На баба Надие не ѝ ли трябват? Или си е надвила на масрафа? Или може би си прави пиар? Или пък лобира за някого?…

Ами не. Просто Надие Шаиб Мехмед знае какво е благодарност. Знае какво е нужда и помощ. Знае колко е важно да подадеш ръка на някого, когато му е трудно. Знае какво е съпричастност. Знае, че непоносимото става по-поносимо, когато някой ти предлага човещината си. Баба Надие знае прости неща, базисни – онези етични категории, които в ежедневието си наричаме просто добрина.

Ето това онези самозабравили се хора в сградата с надпис „Съединението прави силата“ не го помнят. Надявам се поне да го разбират. Защото, ако бях на тяхно място, ушите ми щяха да цвърчат от срам. Онзи срам, детския. А после и другия, обществения. Срамът, който следва да те хване, когато бедният си свали ризата от гърба, за да я даде на нуждаещия се, докато ти пресмяташ актуализацията в месечния си фиш и се чудиш дали днес да се разходиш до парламента, облечен в екип за медици от първа линия на борба с пандемията, например…

Благодаря ти, бабо Надие! За човещината, добрината и урока!

Здрава да си!

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3