От Оперетата пишат на Рашидов: Реформата бе грешка

Делегираните бюджети водят до мизерно съществуване на творците и до крайно ниски пенсии, казват синдикатите в писмо до властта

„Ако се продължи реформата в тази посока, музикално-сценичните институти ще се обезличат и ще се превърнат в „отворени” сцени“, пишат от Музикалния театър. - От Оперетата пишат на Рашидов: Реформата бе грешка

„Ако се продължи реформата в тази посока, музикално-сценичните институти ще се обезличат и ще се превърнат в „отворени” сцени“, пишат от Музикалния театър.

„Реформата, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите, не проработи. Този т. нар. социален експеримент се оказа грешен и на практика съкращенията обезсилиха творческите възможности на колективите“, твърдят Синдикатите на Музикалния театър в писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, на финансите Владислав Горанов, до Комисията но култура и медии и Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Обръщението им съвпадна с признанието, което направи почетният председател на Фондация „Аскеер“ Васил Михайлов в интервю:

„Някой лъже Вежди Рашидов, че реформата в театрите работи – а това въобще не е истина. Трупи умират. В провинцията – масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика. Другото е „мижи, да те лаже“ (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Синдикатите пишат, че след въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на културата.

Америка за България

„Липсата на такъв механизъм автоматично обрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активният им творчески път. Тоест заплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства“, се казва в писмото.

Вижте пълния текст на писмото:

В Закона за държавния бюджет на Р България е определен максималният ангажимент за разходи от 59 милиона лева, които могат да бъдат поети през 2015 г. от бюджета на Министерство на културата, а в ПМС №34 от 20 февруари 2015 г. се утвърждават единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. На 13.02.2015 г. е утвърдена Методика от МК за определяне на средствата по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства за 2015 г. Последната методика за 2015 г. утвърждава един рестриктивен подход към дейността на институтите, изразяващ се в следното:

• Процентното участие на държавата в субсидирането на продаден билет през 2015 г. средно ще е 65%, а през 2010 г. е било 85%;

• Въвеждат се пределни (минимални) цени на билетите за отделно представление, под която стойност няма да се субсидират;

• Ограничават се до 20% броя на детски спектакли от общия брой на спектаклите за отчетен период;

Тези три разлики са съществени и ще се отразят пряко върху планирането и финансирането на дейността на културните институти, а от там и върху заплащането на работещите в тях. А това може да доведе до нови съкращения и преобразувания на институтите.

От момента на експерименталното въвеждане на делегираните бюджети през 2010 г. до днес, дейността на МК като първостепенен разпоредител с бюджетни средства се ограничи основно в преразпределение на средства към второстепенните разпоредители с такива – държавните културни институти. Извършват се проверки не с цел повишаване на художественото ниво на културния продукт, а основно свързани с отчитането на продадените билети и признаването им за субсидиране.

Социалният ангажимент към работещите и трудещите се в сферата на културата е делегиран на директорите от техния работодател Министъра на културата. Чрез освобождаването от социалния ангажимент министърът, се освобождава от отговорността за съхранение и развитие на културните институти.

Кое налага тези изводи:

• Трудовите възнаграждения в бранша не са увеличавани от 2009 г., съответно и пенсиите;

• През 2010 г. проведената реформа, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите не проработи. Този т. нар. „социален експеримент” се оказа грешен и на практика тези съкращения обезсилиха творческите възможности на колективите;

• След въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на Културата. Липсата на такъв механизъм автоматично обрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активния им творчески път. Тоест заплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства;

• Поддържането на намалена численост в настоящия момент на колективите не само ограничава творческите им възможности, но води до физическо и психическо изтощение;

• Ниските стартови възнаграждения за младите кадри не са мотивация те да се задържат в бранша;

• Липсва държавна политика на МК за финансиране обновяването на музикалните инструменти;

• Не се изплащат от работодателите предвидените в БКТД средства за използването на лични музикални инструменти и консумативите за тяхната поддръжка.

Ние като Синдикат консолидираме нашето мнение с другите синдикати в бранша и правим следните констатации:

Не знаем мотивите и намеренията, от които са водени експертите, взели решение за начало и провеждане на тази „реформа”. Но анализите, които правим, ни водят до естествения извод, че ако се продължи „реформата” в тази посока, музикално-сценичните институти ще се обезличат и ще се превърнат в „отворени” сцени.

Категорично трябва да се разбере, че в своята творческа структура като състав и численост, операта и оперета – оркестър, хор, солисти и балет и филхармонията – оркестър и хор, са с консервативни и задължителни звена. Тяхното съкращаване, намаляване, модифициране води до постепенна подмяна на предмета на дейност на тези институти.

Този процес трябва да бъде спрян!

Настояваме за ефективен и незабавен диалог с МК, с Комисията по култура към парламента и работодателите. Изявяваме ясно нашата позиция, че музикално-сценичните изкуства, консервативни по своята структура, трябва да се отделят в отделна дирекция и финансират по правила, различни от тези за драматичните и куклените театри.

Задължително изработване на нова наредба за избор на директори. В нея да са разписани делегираните права и задължения на директорите, и ясни правила за наблюдение и мониторинг на управлението им с акцент: възможност за освобождаване поради несправяне преди изтичане на мандата им.

В рамките на новия бюджет на МК да се изработи механизъм, който да осигурява средства за увеличение на работните заплати. За информация в държавните музикални институти и центрове работят около 1500 човека.“

Писмото е подписано от синдикалните лидери в родните музикални институти Пеньо Пирозов и Нина Кръстева, от председателя на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев и от председателя на Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ Иван Иванов.

ДС