От рода на хвърчащите хора

„Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.“

Днес той щеше да навърши 100 години. Цял век, откакто на земята го има „хвърчащият човек“ Валери Петров, роден като Валери Нисим Меворах.

Като всеки човек, Валери Петров е свързан с проблемите на времето, в което живее. Като всеки гений, създава творчество, което ги надживява. Затова противоречивото отношение към неговата работа през годините ще отслабва с времето, но словото му ще надживее и нас, и децата ни, и техните деца.

Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22 април 1920 г. в София. Баща му – д-р Нисим Меворах, е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му – Мария Петрова, е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак“). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство „Български писател“, народен представител в VII ВНС. Академик на БАН (2003). Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков, Гьоте. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988). Умира на 27 август 2014 г. в София.

Първата му поема „Птици към север” излиза през 1936 г., когато Валери Меворах е едва 15-годишен и учел в Италианската гимназия в София. Книжката е посветена на много обсъждания по това време поход към Северния полюс на съветския арктически изследовател Иван Папанин. Само година по-късно той издава и романа си „Към полюса”, посветен на друг голям пътешественик – италианеца Умберто Нобиле, два пъти прелетял с дирижабъла си над Арктика. Двете литературни произведения на ученика Валери излизат под името Асен Раковски. Но някой разкрил кой се крие зад псевдонима и много скоро се появява антисемитска рецензия за романа. В местен плевенски вестник отпечатват антрефиле, в което се казва:

„Един евреин се е осмелил да присвои името на великия революционер Георги С. Раковски”.

Тогава Георги Цанев, литературен критик и редактор на списание „Изкуство и критика“, в което Валери сътрудничи, решава да го преименуват.

„За да не напакостят фашистите на младия поет, решихме да му дадем друго име. Понеже майка му по бащино име беше Петрова, аз му предложих, а той се съгласи да се нарича Петров. С новото име Валери напечата в „Изкуство и критика” през 1943-та антифашистките поеми „Палечко” и „Juvenes dum sumus“… Свидетел съм колко усилия струваше на поета да търси нови средства и изрази, за да минат поемите през цензурата”, спомня си след години първите стъпки на Валери Петров академик Георги Цанев.

Заради антисемитската политика на правителството и ситуацията в света през 40-те години семейство Меворах – бащата на Валери Петров – Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова, приемат протестантството в Евангелската църква, която и днес се намира на ул. „Солунска“. Тогава и техният син приема новото им, християнско име.

Въпреки комунистическите си убеждения, които следва през целия си живот, през 1970 г. Валери Петров се сблъсква с комунистическия режим в България. Тогава той отказва да подпише официална петиция, осъждаща присъждането на Нобеловата награда на съветския дисидент Александър Солженицин. Властта забранява публикуването на негови творби в продължение на години. Именно тогава става преводач.

Парадоксът е, че той не знае английски. Самият Валери Петров в телевизионни интервюта се нарича „полуглот“ – човек, който поназнайва езици, но не съвсем. Всъщност преводите на целия Шекспир са творческа интерпретация по превод на подстрочник (помощник-преводач). Може да се каже, че на български език Валери Петров е почти съавтор на английския бард, без това да отнеме от величието и на двамата. Превежда още много велики англоезични автори, но не спира дотам – негово дело е и един от най-красивите преводи на „Фауст“ на Гьоте.

Валери Петров е единственият българин, по чийто сценарий е сниман холивудски филм. През 2006 г. режисьорът Тарсем Сингх прави римейк на българския филм „Йо-хо-хо“, чийто сценарист е Валери Петров. Младият режисьор толкова харесва българския филм, че решава да заснеме свой вариант, като адаптира сценария на Петров. Реализацията отнема повече от едно десетилетие. Сюжетът на „The Fall” следва почти едно към едно оригиналната идея на Валери Петров, единствената разлика е, че детската роля вместо на момченце е поверена на момиченце.

Лекарят Валери Петров е имал изключително богата фантазия. Вярвал е, че в човешкия геном се пазят дори гени от динозаврите – по-скоро приказно, отколкото научно вярване, което обаче е пасвало на същността му, разкрита в множеството детски поеми и приказки, които и до днес са любими на децата и техните родители.

Трудно е да се разкаже за живот, продължил повече от 9 десетилетия и пълен с толкова фантазия, творчество и жизненост. Валери Петров, властелинът на римуваното слово, ще остане в паметта като кротък, добродушен и сладкодумен майстор на римите и историите. И никога няма да бъде забравен.