От София по-голямо нема в Градската галерия

Да си припомним София в началото на промените, предлагат в Софийската градска галерия с експозицията „Бруто – нето“ на Румен Гашаров, която се открива на 7 декември. Изложен е триптихът, който му носи първа награда за живопис от Националната изложба „100 години София – столица на България“ през 1989 г. 

Централно място в едноименния триптих заемат емблемите на града – НДК, Света София, монументът „Цар Освободител“ и вече несъществуващият паметник „1300 години България“. Реалността на натоварения трафик, Софийският университет и „Шипка 6“ заемат дясната, рационалната част на произведението, а в лявата страна градът е някак странен и не само заради слънцето-яйце, твърде пешеходен е и любезен. Реално и минало се обединява някъде по средата, под надписа „От София по-големо нема“.

В изложбата „Бруто – нето“ Гашаров поставя под съмнение реалността. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители, тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек, тема, която последователно защитава и досега в българската живопис, отбелязват кураторите.

Изложени са над 90 творби, сред които знакови произведения, като „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.

„Час пик“, 1979, Софийска градска художествена галерия

За 60 години творчески път художникът създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на „нетото“ на неговото изкуство.

„Интериор с ковьорче“, 1966, Софийска градска художествена галерия

Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други елементи от попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, актуални и днес.

„Посещение на музите II“, 2004, Софийска градска художествена галерия

Гашаров е родом от Пловдив, но животът му е неразривно свързан със София. Той е един от първите възпитаници на новосъздадената през 1954 г. Художествена гимназия и първият дипломиран от там.

Изложбата се организира със съдействието на семейството на Румен и Таня Гашарови, Националната галерия, НДК, художествените галерии на Варна, Пловдив, Видин, Кърджали, „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово и други регионални институции. Куратори са Аделина Филева, Станислава Николова, Ана Топалова (асистент куратор).

Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“, реализиран с подкрепата на Министерството на културата.

„Академия – нощен пейзаж“, 1986, Художествена галерия „Димитър Добрович”– Сливен