От соцкосмонавти до самоизтезания в голяма изложба в Берлин

Творби на художници от Изтока и Запада от времето на Студената война са събрани заедно в изложбата „Стрес тест. Изкуството между политиката и обществото“ в Новата Национална галерия в Берлин, разказва „Дойче Веле“.

Експозицията изследва как изкуството отразява конфликта между Изтока и Запада след края на Втората световна война. 14-те раздела на изложбата са посветени на главните художествени и социални теми на ХХ век – реализъм и абстракция, политика и общество, попкултура и феминизъм, природа и екология.

Полуголият човек във видеото страда. Крещи, пада, самоизтезава се и прави още много неща, заради които прожекцията става в затворена стая с предупредителен надпис на входа. Това е Гюнтер Брус, един от най-радикалните представители на Виенския акционизъм – художествено направление, чиито последователи отричат традиционните форми на изкуство. Акционистите, особено известни през 60-те години на ХХ век, шокират обществеността с пърформанси, в които чрез болка и насилие изследват пределите на телесното. Пърформансът на Гюнтер Брус „Стрес тест“ е една от най-радикалните акции в историята на изкуството и вероятно затова е избран като заглавие на цялата изложба в Новата Национална галерия.

Пърформансът на Гюнтер Брус „Стрес тест“ е една от най-радикалните акции в историята на изкуството. Снимка: Гюнтер Брус

Особено интересен за зрителите е разделът, посветен на европейския пърформанс. На множество екрани в него са показани видеа на най-известните изпълнения. Сред тях е пърформансът на Йоко Оно „Cut a Piece“ от 1964 г., в който авторката предлага на публиката свобода на действие и всеки желаещ може да вземе ножици и да отреже парче от дрехата ù. При едно от последните изпълнения доведен до екстаз от свръхпозволеното зрител размахва отворените ножици над главата ù.

В пърформанса на Марина Абрамович от 1976 г. „Freeing the Body“ камерата наблюдава как художничката танцува под барабанен ритъм в продължение на 8 часа без прекъсване, докато не пада от изтощение. Лицето ù е покрито с плат, тялото ù е голо. Така Абрамович критикува възприятието на жената в общество, където мъжете държат властта.

Една от задачите, които организаторите на изложбата си поставят, е да повишат видимостта на жените художнички.

„Благодарение на ключови творби на художнички като Кики Когелник, Мария Ласниг, Ева Партум и Корнелия Шлайме, делът на жените-художнички в експозицията нарасна до 25 процента – два пъти повече от предишната изложба в Националната галерия“, подчертават кураторите Йоахим Йегер, Марта Смолинска и Майке Щайнкамп.

Особено интересна е полската художничка Ева Партум. През 70-те тя се обявява против половата дискриминация в социалистическа Полша и заявява, че ще провежда всички творчески акции гола, докато жените в света на изкуството не получат равни права. В изложбата в Берлин са показани фотоколажите ù „Самоидентификация“, в които авторката вгражда голото си тяло в пейзажи от централните площади на Варшава.

Творбите на художници от Западна и Източна Германия стоят в залите една до друга. Организаторите са взели решение да не разделят произведенията от колекциите на двете Национални галерии – западната и източната, които са били обединени чак през 1990 г. Зрителят обаче лесно може да види разликата в развитието на художествените течения в държавата, разделена на две от Стената.

След 1945 г. в света, потънал в мрака на Студената война, западните художници експериментират с абстракциите, докато в източните части се придържат към социалистическия реализъм. По-късно, през 60-те, икономическият разцвет на САЩ води до бурно развитие в западната култура на попарта, изкуството на потребителското общество. Към 70-те години художествените линии на социалистическия и капиталистическия лагер се сближават, художниците са сродени от изпитваното разочарование, от критиката към политическата полярност, от чувството на загуба на хуманизма. И от двете страни на барикадата се появяват теми, свързани с екологията, както и с търсенето на собствената идентичност на човека в съвременния свят.

Най-значимите имена в изложбата са Джоузеф Бойс, Франсис Бейкън, Марк Ротко, Анди Уорхол, Пабло Пикасо, Хенри Мур и др. Те са представени в художествен контекст, заобиколени от творби на свои съвременници. Така става ясно, че шедьоврите не се раждат във вакуум.

Детайл от картината „Сърп и чук“ на Анди Уорхол. Снимка: Нова Национална галерия в Берлин

В залата „Соцреализъм“ зрителите са посрещнати от мащабната творба „На безименната висота“ на лауреата на Сталинска премия Борис Неменски, изпълнена в традиционен съветски стил. Интересно е противоречието в платното на Хорст Стремпел „Обсъждане на плана“, където в традициите на съветския авангард е изобразена класическа производствена сцена. Монументалната картина „Космически братя“ на Юрий Корольов, чиито мозаечни пана украсяват Московското метро, дава специфичен дух на залата. Същевременно в днешен контекст замислената като патетична възхвала картина изглежда кичозна, иронична и карикатурна, коментират в „Дойче Веле“.

Изложбата „Стрес тест. Изкуството между политиката и обществото“ в Новата Национална галерия в Берлин ще продължи до септември 2025 г.