Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

От вас зависи да сте на мястото си

Българските кинокритици размахват пръст или благосклонно галят по главата - но без ангажименти

Филмовата общност изпитва остра нужда от авторитетна критика, която да подсказва на публиката къде да търси ценното във филмите, критика, която да вдигне висока летва за самите филми, за занаята, за оценителите на проекти, на които да не им е все едно, че са подкрепили филми, които са под тази летва. - От вас зависи да сте на мястото си

Филмовата общност изпитва остра нужда от авторитетна критика, която да подсказва на публиката къде да търси ценното във филмите, критика, която да вдигне висока летва за самите филми, за занаята, за оценителите на проекти, на които да не им е все едно, че са подкрепили филми, които са под тази летва.

Открито писмо, разпространено в края на януари тази година от гилдия „Критика“ при Съюза на филмовите дейци (СБФД), стана поредният повод за напрежение в родните киносреди и предизвика дебат за необходимостта от участието на критиците в художествените комисии за разпределение на държавна помощ за кино. Според новия Правилник за приложение на Закона за филмовата индустрия, приет на 6 декември 2018 г., критиците вече не влизат в комисиите.

Вижте още: ПРЕЧАТ ЛИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ФИЛМОВИТЕ КРИТИЦИ?

Предлагаме Ви отговор на въпросите, поставени в отвореното писмо на гилдия „Критика“, от кинопродуцентката Росица Вълканова. Текстът бе адресиран до хората от филмовата общност, но решихме да го публикуваме, тъй като засяга важни проблеми за филмовия процес у нас. Представяме Ви го с разрешението на авторката.

Уважаеми колеги от гилдия „Критика“ към СБФД,
Уважаеми колеги кинокритици, които не сте членове на СБФД,
Уважаеми колеги от всички други професии, в гилдии или не, към или извън СБФД,

Действително, тазгодишният януари мина под знака на небивала активност от страна на някои кинокритици от гилдия „Критика“ към СБФД (ще ги наричам за краткост „кинокритиците“, но нямам предвид нито професията по принцип, нито всички членове на гилдията, нито всички български кинокритици) по повод приемането на Правилник за приложение на Закона за Филмовата индустрия, по-конкретно относно чл. 14, в който за първи път, откакто ЗФИ съществува (2004 г.) се формулират критерии, на които кандидатите, предлагани за членове на НХК, трябва да отговарят.

Може да ви се стори странно, но в самия Закон няма нито дума, дори намек няма за критерии: нито образование, нито професия, нито опит, нито признание (а Правилник за прилагането на ЗФИ изобщо не е съществувал до декември 2018 г.). За критериите в чл. 14 вече доста се писа, а тезата на засегнатите е, че кинокритиката е „прогонена“ от филмовия процес, че някой се „страхува“ от тях, че някой се опитва да им „запуши устата“. Множеството техни публикации, писма и изказвания, някак противоречат на тази теза – толкова активни кинокритиците не помним да са били, а сме имали нужда те да заемат позиция, да реагират на действия или бездействия, които касаят развитието на киното ни. Като на случая с изказването на Тома Биков за „правилното развитие на българското кино“, например. Или да реагират на липсата на сесии за копродукции в БНТ в течение на почти 3 години. Или да анализират случая с Българската филмова Академия и странното ѝ изчезване от нашия кино живот… Но изглежда, че горните проблеми не влизат в обсега на тяхната „професионална грижа за развитието на българското кино“, за разлика от участието им в селекционните комисии.

Като обсебени от свръхважна цел, [те] вадят от десет кладенеца вода, за да убедят… не знам кого, колко е пагубно за процеса, ако ги няма (в комисиите, не в процеса). Ту твърдят, че понеже се дават държавни пари, ако тях ги няма, в комисиите ще останат само „бенефициенти“, затънали в конфликт на интереси (ефектна фраза за ухото на масовия слушател, но доста неясна по същество) и продуценти, податливи на корупционни практики (по кого съдят, не знам), ту изтъкват, че в комисиите от 9 члена има по един, максимум двама кинокритика, как биха могли те да обърнат решението на комисията? Кое от двете е вярно: без тях не може или те не могат да обърнат процеса? А и не става ли дума за компетенциите им като четци и оценители на проекти? В една от реакциите четох, че не може да им се търси отговорност, ако са подкрепили проект, който после е станал слаб филм, тъй като те нямали контрол върху процеса на снимане… Това наистина ли си го мислите, уважаеми колеги от гилдия „Кинокритика“ към СБФД?

От друга страна, кинокритиците изглежда не се впечатляват от факта, че досега не е имало критерии за членовете на художествените комисии към Националния филмов център. Иначе е трудно да си обясним защо никой от тях не реагира (поне представителите им в Националния съвет за кино) на този очевиден и недопустим за европейското законодателство пропуск, при положение, че първият Проект за Правилник (изготвен от юриста на НФЦ) беше качен на сайта на НФЦ още през юли миналата година. Да приемем, че не са реагирали, защото във въпросния ПП изобщо не ставаше дума нито за комисиите (те бяха разписани в самия закон и в Устройствен правилник), нито за критериите (тях никога не ги е имало). Не са знаели, че трябва да има критерии, на тях не са им били необходими, нищо не ги е притеснявало. Но нима те (особено представителите им в НСК) са чели онзи ПП и не са се притеснили от, меко казано, неразборията в него?

За разлика от кинокритиците, обаче, както и за радост на по-голямата част от общността ни, юристите от Министерство на културата, служителите от Министерството на финансите, които пряко отговарят за държавните помощи, включително за правилника, по който тези помощи ще се дават, директорът на ИА НФЦ, както и някои от членовете на НСК, предимно продуценти (професията, с която кинокритиците упорито врагуват) се притесниха от онзи проект… Така се стигна до свикването на НСК на 23.10.2018 г., на което в присъствието на юрист от МК и на представители на общността, поканени от директора на НФЦ… впрочем, протоколът от заседанието е на сайта на НФЦ. Всички членове на НСК (в това число двама кинокритици), имаха правото (може да се каже и задължението) да участват в работния процес. В течение на три седмици ежедневна, понякога денонощна работа, в процеса се включваха много и разни колеги, но кинокритици не се включиха нито веднъж.

Тук е мястото да отбележа, че без Правилник не можеше да влезе в сила новата нотификация на ЕС за държавното финансиране на киното (т.е. производственият процес не можеше да бъде възстановен). Защо изработването и приемането му беше оставено за последния възможен момент, е друг въпрос, немаловажен, но е излишно да бъде разискван тук и сега. Мога само да добавя, че ако не беше притискащият срок, може би щяха да се избегнат някои пропуски и грешки (нямам предвид критериите по чл. 14, а изискването, например, за висше образование, защото така са изключени голям брой стойностни хора без висше, но с дългогодишен опит; и други грешки и пропуски има), може би щяха да се направят още по-съществени промени, а може би нищо нямаше да се промени, може би критичната маса на хората, нежелаещи осъвременяване на ЗФИ и принципна промяна на правилата, щеше да натежи.

Извън хипотезите и благодарение на участието на компетентен юрист в работата по ПП на ЗФИ, стана ясно, че не може да няма критерии не само в чл. 14, а и във всички останали членове, касаещи всички изборни длъжности. Справка с текстовете на регламентите, с които задължително трябваше да бъде синхронизирано нашето законодателство, недвусмислено посочи, че оценителите на проектите трябва да са „експерти“ в областта, която оценяват. Щом се оценява сценарий, за експерт се приема сценарист, желателно с достатъчен личен опит в писането на сценарии, желателно и с достатъчно признание за своите сценарии. И така е за режисьор, така е и за продуцент.

Справка с практиките на други филмови центрове, посочи, че там, където има ротационен принцип на съставяне на комисиите, които оценяват и класират проектите (а доста от европейските центрове/фондове имат друга структура, по-централизирана, с по-големи правомощия и съответно по-голяма отговорност на директора), представители на критиците присъстват, когато не са активни рецензенти на готовите филми (не случайно – за да не са на входа и на изхода на процеса, за да се запази тяхната функция на коректив!) или в бившите соц-държави (отново неслучайно – като вид приемственост от близкото ни минало).

Не е случаен и фактът, че в журитата на световните фестивали рядко попадат критици (в петнайсетте фествални журита, в които съм участвала, никога не е имало критик), защото критиците имат свое отделно жури, именно за да действа то като коректив.

Така се стигна до критерии, които допускаха единствено сценаристи, режисьори и продуценти. Впоследствие бяха включени актьори и оператори – нещо, което аз лично не мога да защитя – не става дума за потенциала на компетенциите им, а за принципно изключване на онези професии, които са най-уязвими при търсенето на конфликт на интереси. Затова няма и монтажисти, художници или звукорежисьори. Но кинокритик, който е носител на авторски и сродни права на поне 2 произведения, отговаря на критериите.

Пълният текст на Правилника бе съгласуван със и приет от юридическия отдел на МК, както и от съответния отдел на МФ, както и от компетентните по въпроса служители на НФЦ. Настояването, че промените са несъответстващи на ЗФИ, е абсолютно несъстоятелно, а искането за ретроактивно гласуване в НСК специално относно чл. 14 (и то час по-скоро, че наближават сесии!), е направо нахално. От кумова срама да бяха добавили още нещо за гласуване, оценъчните карти за документален филм, например, в които най-после е махнат прословутият критерий „събитийна обвързаност“. Всички знаем за спора в НСК по този повод, знаем и кой е казал, че не са важни картите, а кои са хората в комисиите.

Истина е, че нито новите оценъчни карти, нито критериите в сегашния Правилник ще ни опазят от недобронамерени, некомпетентни, некадърни и меркантилни оценители. Някои колеги вярват, че докато средата не се промени (култивира), както и да променяме системата, хората остават същите. Вярвам, че постоянните опити за промяна са част от култивацията, противопоставянето на самозабравата и произвола също е част от този процес. За съжаление, по време на „шумното огласяване“ на „конфликта“ от самите кинокритици, те не намериха сили нито да анализират промените, имплементирани в Правилника, нито да посочат недостатъците, нито да посочат и своите грешки. А можеха да дадат пример със самокритика, защото всички сме свидетели на прекрачване на границата (и) от тях, както с предложените неизвестни и, смея да твърдя, некомпетентни техни представители за членове на комисиите, така и с устойчивата ротация през година на едни и същи техни представители.

В същото време общността ни изпитва остра нужда от авторитетна критика, която да гради мостовете между филмите и техните автори и публиката, от критика, която да подсказва на публиката къде да търси ценното във филмите, критика, която да вдигне висока летва за самите филми, за занаята, за оценителите на проекти, на които да не им е все едно, че са подкрепили филми, които са под тази летва.

Не мога да не отбележа в тази връзка появата на сайта „Българско кино общество“, който дава големи надежди за подобряване на климата в нашата общност именно в тази посока. Не мога да не отбележа и факта, че идеята и къртовската работа по финансирането и поддържането му, не е на кинокритиците.

Истина е, също така, че още преди да дискутираме Правилника, имаше предложение за промяна в ЗФИ, при което голяма група хора застанаха зад идеята да има ясни и високи критерии за членовете на художествените комисии, които да се състоят основно от „експерти“ по филмопроизводство (т.е., от сценаристи, режисьори и продуценти), но за да не се затвори пътят за участие в комисиите на признати и авторитетни капацитети от други професии, както и от други области на културата, един от членовете на всяка комисия да бъде избиран пряко от директора на НФЦ. Без промяна в ЗФИ (отпадане на квотния принцип), не беше възможно подобно диференциране, а промените по същество в ЗФИ (извън синхронизирането му с Регламент (ЕС) 651/2014) бяха отложени за 2019 г.

Като цяло, януарските вълнения на колегите ни бяха едно силно положително явление – за първи път се поставиха маса въпроси, публично и в по-тесни кръгове, излезе наяве, макар и плахо, събираното с десетилетия недоволство от една критика, която си позволява високомерно да размахва пръст или благосклонно да гали по главата, но без ангажименти. Критика, която не е критикувана от никого. Да не би колегите да бъркат собственото си чувство за недосегаемост с независимост?

В момента всички се готвим за промените в ЗФИ. Колеги критици, от гилдията и извън нея, искате или не, Вие сте част от процеса. От вас зависи да сте на мястото си.


Заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“. Редакцията ще публикува позициите и на други представители на киногилдията.

ДС