…истинската културна нация е тази, която има добри, дисциплинирани войници и полицаи!
Ваш Адолф
Гениални мой приятелю!
Отвръщам на писмото ти не като главен редактор, а като твой приятел и като човек, който изпитва към теб искрена симпатия! Както знаеш, доста по-възрастен съм от теб и добре разбирам, че заради излишната енергия, която имаш в младото си сърце, ти пишеш и ни изпращаш много интересни, дори бих казал, много майсторски написани неща. Но скъпи мой, млади приятелю! Ние сме достатъчно зрели (ти вече не си дете), за да знаем, че от такива неща, от точно този тип неща – философските, мъдрите, умно написаните, дори – от добре написаните, ако щеш – и от тези, които не са написани грозно и малоумно, та от такива неща ние нямаме нужда!
Пазарът определя, търсенето определя… Това е бизнес, с него аз си вадя хляба, знаеш. Хлябът, мойто момче (прости ми, че те наричам така) е по-важен от твоите писания. Освен хляб, аз обичам да ям и майонеза, свински котлети и баварски салам. И без да влагам ирония в думите си, аз смятам, че те са по-важни от твоето писане. Колата ми е от един месец на майстор, а те – знаеш – взимат много!… Ох, колко – не ме питай! Трагедия! Не мога да се занимавам, както ти, като умно момче си разбрал, с твоите гениалности и разни други там! Абе човече Божи! Аз имам опел вектра от един месец на майстор, ти ми говориш за писането и литературата… Абе… Вземи и най-накрая се осъзнай! Влез в нормалния, човешки живот! Пиши, не преставай, ти пишеш интересно, но не сега му е времето, бъди разумен човек!
Искам да си здрав и дълго време да наблюдаваш живота, за да разбереш, че от Достоевски и Хемингуей няма никакъв смисъл.
Нека ти призная, аз работя като главен редактор от много години, но се отвращавам от писането. Всеки, който пише, ми е противен. В момента строя една къщичка в Драгалевци и ме измъчват едни турци, мама им дееба, майстори са иначе, добри са, ако и ти тръгнеш да строиш ти ги препоръчвам! Измъчват ме с фасадните тухли! Всичко стана скъпо, приятелю!
Но, да се върна на темата! Литературата е чудесно нещо! Но виж, мойто момче – сега не бива да се лъжем – това са пълни глупости! Аз съм в литературата и журналистиката от над трийсет години. Много харесвам вечер да почета нещо. Но съм уморен и заспивам още на първия ред. Животът е една борба, мойто момче! Аз си изкарвам хляба с това! Ако ме разбереш, ще ти бъда благодарен. Няма вече нужда от изкуство! Времената са такива! Да, такива са времената и ние нищо не можем да направим. Нека си налягаме парцалите, да се трудим нещо там и да си изкарваме паричките за насъщния, пък ако е дал Господ – и да отидем на някоя екскурзия до някой остров, до някое по-хубаво моренце… А? Не съм ли прав?
Аз, като стар главен редактор, ти казвам, че ти можеш да станеш един много успешен спортен журналист. Имаш остро перо. Публиката има нужда от добри спортни коментатори и журналисти. Твоите неща са много интересни, но и на мене са ми скучни, честно казано. Аз много обичам футбола и Формула едно. Защо не напишеш нещо за Формула едно? Ето, това е едно мое предложение – направи една рубрика за Формула едно! Остави там Фройд, Мройд, Юнг и останалите. Хората не искат да четат. Искат малко емоции. Ти, като млад човек, най-добре го знаеш!
P.S
Искам да те поздравя за старанието, което прояви, искам отново да ти кажа, че много харесвам нещата ти, и че съжалявам, че нямам възможност да публикувам нищо от тях.
Искрено твой:
Ссгтжгфьа
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение