Отиде си един добър и талантлив човек

Отиде си приятел. Човек, който имаше голямо сърце и светъл ум. Човек, който дишаше чрез думите, обичан поет, критик, преподавател.

Марин Бодаков оставя празнота след себе си. Той беше доброто сърце на литературните среди, след разговор с него винаги оставаше усещане за мир и вяра в смисъла.

Почина едва навършил 50 години. Роден е на 28 април 1971 г. във Велико Търново. Доцент, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Дълги години журналист във в. „Култура“. Носител на наградата за поезия „Иван Николов“ и на званието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“. Автор на 8 стихосбирки и на множество есета, критически студии и сборници. Един от двигателите на издателство „Точица”.

Сухото описание на земния му път не е достатъчно, за да разкаже колко чудесен човек беше Марин за всички нас, които го познавахме.

Това е едно от последните му стихотворения.

***

разговорът ще продължи
никой няма да стане и да запали лампата
никой няма да се сети за лампата
докато новогодишната нощ падне завинаги
докато спрем изобщо да се виждаме
нищо особено, просто по работа
един разговор в кухнята

От приятелите в „Площад Славейков“