Отиде си Майкъл Медсън, гръмотевица и кадифе, поет, предрешен като разбойник

Майкъл Медсън, любимец на режисьора Куентин Тарантино, е починал на 67-годишна възраст. Актьорът е открит мъртъв в дома си в Малибу сутринта на 3 юли американско време. Причината за кончината му вероятно е инфаркт, твърдят мениджърите му, цитирани от „Варайъти“.

Майкъл Медсън е може би най-известен с образа си на Мистър Блонд от „Глутница кучета“, филма на Тарантино от 1992 г., в който участват още Харви Кайтел, Тим Рот, Крис Пен, Стийв Бушеми и други. По-късно Тарантино го избира за двете части на „Убий Бил“, „Омразната осморка“ и „Имало едно време в Холивуд“.

Играе в над 300 филма, включително в „Дони Браско“, „Телма и Луиз“, „Доорс“,  „Град на греха“ и други.

Медсън учи актьорство в Steppenwolf  Theatre Company в родния си град Чикаго, където се обучава при Джон Малкович. Първата си по-значима роля получава през 1983 г. Работил е и у нас, през 2016 г. пристига за снимките на българския филм „Бензин“, режисьорски дебют на Асен Блатечки.

Актьорът е имал множество планове за бъдещето си, твърдят в изявление мениджърите му Сюзън Ферис и Рон Смит и агентът му Лиз Родригес. В последните две години той е работил по няколко независими филма, като предстои да излязат три от тях и освен това е планирал издаването на книга със заглавие „Tears For My Father: Outlaw Thoughts and Poems“ (Сълзи за баща ми: Разбойнически размисли и поеми). Изданието в момента е в процес на редакция. Извън екрана актьорът се развива като поет и има няколко публикувани стихосбирки.

Медсън има проблемен личен живот. През 2024 г. е арестуван по обвинения за домашно насилие след инцидент с отчуждената си съпруга. Семейството има син – Хъдсън, който отнема живота си през 2022 г. Актьорът има още пет деца. Сестра му Вирджиния Медсън също е актриса, в изявление за „Варайъти“ тя го определя като „гръмотевица и кадифе; пакост, обвита в нежност; поет, предрешен като разбойник“:

„Той беше баща, син, брат – гравиран с противоречия, темпериран от любов. Днес не оплакваме една публична фигура, не оплакваме един мит, а плът и кръв и диво сърце. Той препускаше през живота шумен, гениален и наполовина в пламъци. Оставя ни ехо – грубо, брилянтно, неповторимо – наполовина легенда, наполовина приспивна песен.

Ще ми липсват нашите закачки, внезапните изблици на смях, неговият глас. Ще ми липсва момчето, което беше преди легендата, моя по-голям брат. Благодаря на всички, които се обръщат към нас с любов и спомен. След време ще споделим как планираме да отпразнуваме живота му, но засега оставяме мълчанието да каже това, което думите не могат“.