Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Отиде си поетът Гриша Трифонов

Творецът с китара е издъхнал на 60 години след тежко боледуване

Водещ на телевизионното предаване за поети и музика „От трета страна“ и основоположник на ежегодните „Поетични струни“ в Харманли, Гриша Трифонов бе известен като Поета с китара. - Отиде си поетът Гриша Трифонов

Водещ на телевизионното предаване за поети и музика „От трета страна“ и основоположник на ежегодните „Поетични струни“ в Харманли, Гриша Трифонов бе известен като Поета с китара.

Поетът Гриша Трифонов си отиде на 60 години след тежко боледуване, съобщи БНР. Водещ на телевизионното предаване за поети и музика „От трета страна“ и основоположник на ежегодните „Поетични струни“ в Харманли, той бе известен и като Поета с китара.

Гриша Трифонов е автор на шест книги, поезия и проза – „Докато проговори камъкът“ (1987), „Градовете, където не сме“ (1999), „Съботни мемоари“ (2000), „Есени“ (2001), „По есенните улици на лятото“ (2005) и „Югоизточната порта“ (2009).

През годините е печелил литературните награди „Южна пролет“, „Георги Братанов“, „Изворът на Белоногата“, „Златен ланец“. В музиката е автор и изпълнител на песни по стихове на български поети. През 2006 г. излезе и негов албум – „Главната улица“.

„Площад Славейков“ изказва съболезнования към близките и приятелите на Гриша Трифонов. Почивай в мир, Поете!

Да почетем паметта му чрез стиховете му:

Всяка самота ме стяга в раменете

Живях с години до прозореца.
През него виждах
тъмните върби край къщата,
нататък пътя през полето –
към реката,
която просто идва и си тръгва,
оставяйки ми бряг, вода и мост.
И тъмнината оттатък моста.

Така живях.
А самотата
пристигаше отнейде всяка вечер,
изтриваше краката си и влизаше
при мене, в стаята с прозореца.
Допиваше ми виното, допушваше
последната цигара
и ми казваше:
„Заспивай вече.
Няма страшно, тук съм!“

Прозорец беше всичко.
И върби.
И бряг.
И мост към тъмнината.
Ала веднъж ми рече самотата:
„Омръзнахте ми всичките! До смърт!
Ако не дойда утре –
кой си ти, какво си?“

Прозорецът е същият.
И аз.
Реката все така пристига и си тръгва.
Но чувам – самотата вие като пес
пред портите ми, заковани с глухи гвоздеи.
За нещо моли, стене, настоява…

Мълча
и си допивам виното,
допушвам сам последната цигара.

И виждам:
няма самота,
която да ми е по мярка.

Какво си казваме
на чаша вино с гробаря
и общинския кучкар

Когато,
казва ми кучкарят,
уличните кучета
сдадат общинските табелки от ушите си
и се усмихнат за последно в тъмното,
от рижите им козини изчезват
бълхи и други –
все безсмъртни –
паразити.
Понеже е дошъл студът.

Освен че са безсмъртни, те остават
без дом
подслон,
приют,
без топла къща.

И аз не мисля кучетата вече,
мисля паразитите –
в чии тела ще се заселят,
къде са жълтите табелки на живота им,
къде е топлината.

Те къде са?

Така е, отговаря му гробарят.

Аз пък, щом затрупам
със пръст и пръсти
най-последното отечество,
дочувам как напускат
изстиналата памет
страховете на човека
и се понасят в бяг
по улиците на живота.
И не помислям за мъртвеца вече –
той е окончателен,
за страховете мисля аз.
И се страхувам.
За тях
и за живота им насетне.

И млъкват двамата.

И аз мълча.

Но си припомням:
виждал съм ги тия страхове –
как се укриват в сенките и дебнат
случайни минувачи посред нощ;
и как се плашат
по-малките от по-големи страхове;
как – жълти – две по две
се топлят детски страхчета…

И как на всичките очите са големи.

Припомням си как се събуждат:
с агорафобия – водачът на тълпите,
с клаустрофобия – миньорът,
с аерофобия –
водачът на алпийски експедиции.

И не разбират откъде им е дошло.

Тогава казвам на кучкаря и гробаря:
„Най-страшни са бездомните ни страхове.”

А може би – бездомните ни ярости?

А може би
бездомната ни радост.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах