Отиде си сценографката Невяна Кавалджиева, изящна и мощна

Невяна Кавалджиева, един от най-мощните ваятели в българското сценично пространство в театъра, си отиде днес на 62 г. На 23 октомври тя щеше да навърши 63.

За нея театралната сцена беше космос, в който създаваше нови светове заедно с мнозина от най-големите ни театрални режисьори – Леон Даниел, Крикор Азарян, Стоян Камбарев, Здравко Митков… Последното й представление бе от предишния сезон на Сатирата – „Волпоне“, на Здравко Митков. Двамата имат заедно около 90 постановки. През новия сезон предстои премиера с нейно сценично решение – „Тенор под наем“, постановка на Венцислав Асенов.

„С Невяна ни свързваше човешко приятелство и творческо сътрудничество, – казва проф. Митков. – Тя бе сред силно начетените и надарени художници в театъра. Беше сериозен коректив на всеки, с когото работеше, дори предпазваше от грешки. Не се притесняваше да го прави, имаше особено чувство за хумор, нестандартно, с пиперлив език… За мен това е голяма загуба, голяма загуба е за целия театър. Беше изключително верен приятел, добра компания, човек, който да ти даде кураж… Имаше много точен усет – както в житейските, така и в ситуациите в изкуството. Безкомпромисен художник. Липсата е непоправима“.

Невяна Кавалджиева е завършила „Сценография” в Художествената академия през 1978 г. Работила е в Пазарджишкия театър, Мла­дежкия театър, Сатиричния театър, Театър „София”. Създала е над 100 сценографски оформления в драматичния, оперния и оперетния театър –  ”Фауст” от Гуно, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” от Брехт, „В очакване на Годо” от Бекет, „Стъклената менажерия”, „Нощта на игуаната”, „Лято и дим” от Тенеси Уилямс, „Двуглавият орел” и „Адската машина” от Кокто, „Развратникът” и „Хотел между тоя и оня свят” от Ерик-Еманюел Шмит, „Господар и сянка” от Стиг Далайер , „Хамлет” и “Ромео и Жулиета” от Шекспир, „Последната нощ на Сократ” от Стефан Цанев”, „Рейс” от Станислав Стратиев, “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой…

„Пристъствието на Невяна Кавалджиева беше мощно, – казва театроведът Богдана Костуркова. -Тя пълнеше сцената, умееше да играе с детайла, но едновременно с това да съгради цвят. Беше съавтор на режисьора. В последните години беше по-консервативна. Оставя голяма празнина след себе си.“

Студентите й в НАТФИЗ я обичаха много. На премиери тя винаги водеше свои възпитаници, за да ги въведе в професията. Беше доцент по сценография в Националната театрална академия и Нов български университет, член на Съюза на българските художници.

Поклонението ще бъде в неделя в 12 ч. в столичната църква „Св. Седмочисленици“.

Мир на праха й!