Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Отива ли си българският балет?

Само племенницата на Маша Илиева успя да се нареди сред медалистите на конкурса във Варна

Международният балетен конкурс във Варна се провежда в подкрепа на морския град за европейска столица на културата през 2019 г. - Отива ли си българският балет?

Международният балетен конкурс във Варна се провежда в подкрепа на морския град за европейска столица на културата през 2019 г.

Спуска ли завесата българският балет? Еуфорията от приключилия току-що 26-и Международен конкурс във Варна сигурно още държи организаторите и участниците в състезанието, но няма как да замъгли въпроса ще го бъде или не това изкуство в България.

Страната ни, която преди половин век става родина на балетната олимпиада, както в тези среди наричат надпреварата във Варна, се представи само с 5 участници. Мижаво присъствие на фона на 101 артисти от три континента. Хубавото е, че все пак един от тази петорка ще запомни „Варна 2014” с медал – 16 годишната Ралица Илиева се пребори за третото място в категория „Младша възраст”. Тя успя да се промъкне на пръсти между тоталната доминация на балетисти от Корея, Китай, Франция и Русия. Дали ще чуваме и занапред името й, зависи не само от собствените й усилия, а и от това да има късмет в професията.

За съжаление, в днешно време късмет в балета означава да го търсиш на сцена извън България. Ралица сигурно е осъзнала това, защото има примера на леля си – великолепната примабалерина Маша Илиева, която въпреки всичките си постижения на сцената, остана известна като „балерината, съблякла се за сп. „Плейбой” преди единайсет години.

Средностатистическият българин едва ли помни, че физическото разголване на Маша беше вик за помощ. По онова време Илиева беше директор на балета към Софийската опера, колегите й получаваха 200 лева заплата и Маша за първи път разказа за мизерията, лишенията и униженията, в които тези артисти живеят. Тогава започна и борбата за по-ранното пенсиониране на балерините и балетистите.

„Танцуваш, танцуваш, а накрая не можеш да си тръгнеш достойно”, разказваше с горчивина Илиева. По онова време жените в балета се пенсионираха на 52, а мъжете на 57.

Тогава протестът на голата Маша не успя – тя не само беше махната от поста директор на балета, но остана и без роли. С днешна дата Илиева обаче успешно развива собствената си школа.

Същото трудно ще се каже за балетистите като общност – те извоюваха право да се пенсионират независимо от възрастта след 25 години трудов стаж на сцената на културната организация. Проблемът обаче се премести в друга посока – ако не се преизчисли стажът им на сцена, това ще доведе до драстично намаление на пенсиите им.

Не се знае и какво се случва с натрупаните в професионалните фондове средства на балетистите и танцьорите, в които се внасят ежемесечно 7% върху осигурителния им доход. За тях имаше решение да се прехвърлят към НОИ само за определен контингент работещи при тежки условия, на които по възраст им предстои пенсиониране до края на 2014 г. За останалите се запазват партидите във фондовете, които от 2015 г. трябва да поемат изплащането на ранните пенсии.

Какво да се прави?

В цялата тази заплетена ситуация не е чудно, че интересът към балетното изкуство спада. Скъп спомен за всички прими и педагози ще останат 70-те и 80-те години на миналия век, когато в Хореографското училище кандидатстват по триста деца на година. С днешна дата на изпит се явяват десетина мераклии и влизат всички.

„Само държавна политика може да върне блясъка на българския балет”, смята изтъкнатият хореограф и основоположник на специалността „Балетна педагогика” в ДМА „Панчо Владигеров” проф. Петър Луканов. В интервю за БТА в дните на балетния конкурс във Варна той изтъква, че балетът има нужда от системна подготовка и грижа. Не скрива и проблемите в обучението.

„Освен Националното училище за танцово изкуство, има балетни класове и в много градове в страната. Аз съм очевидец какво им е нивото. И за да не питате, веднага ще ви отговоря – ниско е. Но вината не е само на педагозите. Клас, който е под 8 деца, се закрива или се слива с друга паралелка, а това води до непълноценна подготовка. За да се запази класът, трябва да се пишат високи оценки. И сега нашите деца знаят, че както и да се представят, те остават в училището”, казва проф. Луканов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах