Единственият издаден на български роман на Нобеловия лауреат за литература през 2023 г. Юн Фосе е „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“ (изд. „Лист“) в превод на Стела Джелепова.
В мотивите за присъждане на отличието Нобеловият комитет по литература отбелязва „неговите иновативни пиеси и проза, които дават глас на неизразимото“. Той умело „сплита корените на езика и природата на своя норвежки произход“ в творчеството си.
Стилът на писателя е известен сред читатели и критици като „минимализъм на Фосе“, допълват от Нобеловия комитет в пост в Туитър. Повтарящи се теми в творчеството му са колебанието и моралният избор.
Предлагаме ви откъс от „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“, предоставен от издателство „Лист“.
…и сега, казва той, сега той, Улав от Залива, ще отиде в Бьоргвин, защото има работа там, и щом си свърши работата, ще се прибере право у дома при нея и при малкия Сигвалд, казва той
Да, така трябва, казва тя
Да, трябва, казва той
и после Оста вижда как той стои на прага и ù се усмихва, и после бързо затваря вратата, и сега тя е сама, тя и малкият Сигвалд, и тя чувства, чувства го с цялото си същество, че никога повече няма да види Улав, и той не бива да отива, не бива да отива в Бьоргвин днес, мисли си тя, но вече му го каза, каза му какво знае, но той не я чува, тя може да му каже каквото си иска, но той тъй или иначе няма да чуе какво му казва, и тя иска да излезе навън, иска да го види как се отдалечава, иска да го види за последен път, защото сега вижда мъжа си, любимия си за последен път, мисли си, и оттук насетне тя ще се казва Оста и той ще се казва Улав, и тя видя навярно за последен път своя Улав, с него ще стане същото като с татко Ашлак, той също си отиде и повече не се върна, и сега тя остана сама, тя и малкият Сигвалд сега са самички заедно, и така ще бъде, оттук насетне ще бъдат само те двамата, мисли си Оста, и малкият Сигвалд заплаква, и тя го вдига, и го люлее, стои така, с него на гърдите, и го люлее напред-назад, и той плаче ли, плаче, и тя го люлее напред-назад и не плачи, не плачи, доброто ми момченце, казва тя, напред-назад го люлее, не плачи доброто ми момченце, казва тя, не плачи, не тъжи, в сеното не лежи, казва тя, не жали, не скърби, нищо не прави, ще живеем в този дом, мама и малкият Сигвалд в този дом, тук ще живеят, тук ще седят, тук ще се трудят, мама ще тъче, а Сигвалд навън в морето ще гребе, в своята лодка, тъй че не плачи, всичко ще се нареди и един ден ще имаш дворец, един ден ще дойде дворецът, казва тя и Сигвалд престава да плаче, и Улав се сепва и подскача, и мъжете, които го държат за лактите, също се сепват и казват сега пък какви ги върши, да не мисли, че толкова лесно ще се измъкне, не, сега трябва да кротува, не след дълго вече изобщо няма да шава, скоро ще лежи мъртъв и застинал, както заслужават тези, които са убили човек, убийството се заплаща с убийство, няма още много да шава, не, Палачът ще се погрижи за това, той ги умее тези неща, Палачът, той е майстор да кара такива като него да спрат да шават, казват те и това е сигурно и ясно, затова по-добре тутакси да се успокои, ще го отведат на Носа и около него ще се събере сума ти народ, кажи-речи всички, които живеят в град Бьоргвин, ще се съберат да гледат как той увисва на въжето, цялото население на Бьоргвин ще го гледа как увисва на въжето, и като умре и спре да шава, ще го гледат как виси на въжето и после ще го гледат как лежи мъртъв и вкочанен на земята със счупен врат, така ще бъде, тъй че по-добре тутакси да зареже тези подскоци, пък винаги може да подскача и да подритва, когато Палачът го окачи на въжето, колкото си иска може да подскача и да подритва, но дотогава нека си спести подскоците и ритниците, казват те и го блъсват грубо, и подскачат, и той не смогва да върви с тях, и пада на колене, и те го задърпват, и го влачат на колене по улицата, и го боли, и той успява да се вдигне на крака, и после отново вървят неотстъпно напред, и те казват, че скоро ще стигнат, и после казват, че са стигнали и това е хубаво, понеже няма повече да я влачат тая марда, ще се отърват от него, веднъж само да го настанят в Ямата и хубавичко да залостят вратата, и ще са си свършили работата, пък после нека другите да му мислят, казват те, и след немного дни Палачът сигурно ще си свърши работата, и тогава ще се въздаде справедливост пред очите на всички, пред целия народ на Бьоргвин, там отпред, на Носа, ще се въздаде справедливост, там отново те ще трябва да помогнат за въздаването ù, ще се въздаде справедливост, винаги трябва да има справедливост, едва тогава, когато Палачът си свърши работата, ще се въздаде справедливост, казват те и завиват рязко надясно, и казват, че сега той отива в Ямата, и казват ех, че е хубаво, че най-после го спипаха, и всичко това благодарение на онзи дърт негодник, явно му се иска да има повече работа за вършене като палач, казват те и пак завиват рязко надясно, и слизат по стръмно стълбище, и Улав поглежда нагоре, и вижда влажна черна скала, и те го теглят надолу по стълбите, и когато стигат дъното, там е толкова тъмно, че той не вижда почти нищо, само нещо сиво или черно, което сигурно е врата, там, напред, и после те спират, и после стоят съвсем неподвижно. И онзи пред Улав го пуска. И после той чува нещо да дрънчи, и вижда, че онзи пред него се навежда към вратата, и опипва слепешком, и ругае, и успява да вкара ключа в ключалката, и после бутва вратата
Книгата „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“ на Юн Фосе все още е налична в българските книжарници, може да си я поръчате с отстъпка и от сайта на изд. „Лист“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение