Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Откриха книгоразделител, рисуван от Ван Гог

Вероятно е бил забравен в книга, изпратена до негов приятел от Нидерландия

И трите скици са вдъхновени от сюжета на „Историята на един селянин“. Репродукция: Музей на Ван Гог/Арт Нюзпейпър - Откриха книгоразделител, рисуван от Ван Гог

И трите скици са вдъхновени от сюжета на „Историята на един селянин“. Репродукция: Музей на Ван Гог/Арт Нюзпейпър

Ново произведение на Ван Гог откриха специалисти – три непознати досега скици на френски селяни, рисувани в необичаен за художника формат. Те са създадени върху тънка вертикална ивица хартия и са намерени във вътрешността на роман, описващ провинциалния живот на Франция. Хартията, върху която скиците са създадени, е с височина, която отговаря на книгата и предположенията са, че са създадени като книгоразделител, пише „Арт Нюзпейпър“.

Открития като това се случват рядко в съвремието, може би веднъж на десетилетие, коментира Мартин Бейли, експерт по творчеството и живота на Ван Гог. Книгоразделителят е изложен в музея „Ван Гог“ в Амстердам до 12 септември.

В подкрепа на теорията, че трите скици са замислени като книгоразделител, е и фактът, че Ван Гог, страстен читател, дава своето копие на романа за френската провинция на холандския си приятел и художник Антон ван Рапард. В писмо до него, датирано от 15 юни 1883 г., Винсент казва, че на следващия ден ще му изпрати колет до Утрехт с издание на Histoire d’un Paysan (Историята на един селянин) на френските писатели Емил Еркман и Александър Катриан. Романът разказва за Френската революция през очите на един алзаски селянин.

Ван Рапард умира през 1892 г. само на 33 години, книгата става собственост на съпругата му Хенриет, която почива през 1910 г. „Историята на един селянин“, заедно със специалния книгоразделител, остава в семейството ѝ до 2019 г., когато наследниците ѝ ги продават на музея на художника.

Скиците са правени с молив и са създадени няколко години след като Винсент решава, че ще посвети живота си на рисуването, но са важни за биографията му, тъй като от този период са оцелели едва няколко примера за заложбите му. Могат да бъдат отнесени към есента на 1881 г., когато младият художник все още живее в Етен, селото на родителите си, и се интересува от изобразяването на местните селяни по време на ежедневната им работа.

Две години по-късно Ван Гог се приготвя да прати колета до Ван Рапард и се предполага, че книгоразделителят е бил забравен в изданието – ако художникът е искал да демонстрира напредъка си, със сигурност е щял да прати по-скорошни произведения на приятеля си. На форзаца се чете „Винсент“, може би посвещение до приятеля му или напомняне, че изданието трябва да бъде върнато. През октомври, година след изпращането на книгата до Утрехт, Ван Рапард посещава Винсент в Нюнен, но не носи със себе си заетата книга. По това време Ван Гог скицира портрет на приятеля си, най-големия портрет в цялото му творчество. Днес от творбата е оцеляла само горната половина.

Приятелството им охладнява през май 1885 г., когато Ван Рапард се изказва публично в критика на единствената позната литография на Винсент, изобразяваща картината му „Хранещите се с картофи“. В гнева си Винсент разрязва портрета на две – не се знае какво се случва с долната половина, но горната по-късно е използвана за грубо скициране на две жени и мъж с наръч дърва.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах