Откриха най-старата жертва на чума

Ловец събирач, живял преди повече от 5000 години, е първият познат на учените случай на човек, починал от чума, показва ново проучване, публикувано в специализираното издание Cell Reports.

Преди 5500 години популацията на европейските общества от Каменната ера отчита драстичен спад, вследствие на събитие, предизвикало голяма миграционна вълна към източната част на континента, пише „Гардиън“. Евентуално обяснение на това явление е чумата, която и преди е засичана в индивиди от Каменната ера, включително е причинила смъртта на 20-годишна жена от земеделско общество на територията на днешна Швеция. Въпреки логичното обяснение, новото откритие не успява да убеди всички учени – щамът на болестта, изолиран от ловеца събирач, не предполага толкова бързо разпространение на заразата.

„Смятаме, че тези ранни форми на Y.pestis не са могли да предизвикат масова зараза“, коментира проф. Бен Краузе-Кьора, един от авторите на проучването към Университета „Кристиан Албрехт“ в Кил, Германия.

В публикацията Краузе-Кьора и екипът му обясняват, че са анализирали древното ДНК, извлечено от зъбите и черепа на четирима индивиди, погребани в праисторическо селище в Латвия. Останките на млада жена, бебе и двама мъже са датирани отпреди 5300 до 5050 години. Учените проверяват генетичния им материал за познати патогени, включително и за Y. pestis – бактерията, която причинява чумата. Така се разбира, че единият от мъжете, починал на възраст между 20 и 30 години, е страдал от щам на чумата, който днес не съществува и освен това се различава от онези, намерени у представители на неолитната и бронзовата епохи.

„Към днешна дата това е най-старата жертва на чумата“, заключава Краузе-Кьора.

Древният човек е живял с чума известно време. Снимка: Доминик Гьолднер/Берлинско общество за антропология, етнология и праистория

Според специалистите болестта не е придобила познатите на човечеството мащаби, защото щамът на чумата няма необходимия ген, който позволява болестта да се разпространява от бълхите.

„Бълхите са основният вектор, който причинява скоростното разпространение и бързото заразяване през средните векове“, казва Краузе-Кьора.

Вероятно чумата, от която ловецът събирач е заболял, е септичната форма – инфекция на кръвта, причинена от ухапване на гризач, или чумна пневмония, която засяга белите дробове и се разпространява по капков път. Човекът е бил носител на високи нива на ДНК на Y.pestis, което предполага, че болестта е преминавала по-леко и той дълго време е страдал от нея.