Откриха църква, в чийто градеж е участвал лично цар Иван Александър

Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев.

Става дума за исихаска монашеска обител, строена през XIV век под ктиторството на цар Иван Александър. След сравнение на резултатите от археологическите проучвания с данните, съдържащи се в „Житието на Св. Теодосий Търновски“, написано от Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът на манастира, чийто игумен е Св. Теодосий Търновски.

Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър водят до издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град. В житието на Св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението е отбелязано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние, равна на 185 м), което прави 555 м. Съвременните средства за измерване показват удивително съвпадение между архивните източници и откритието на археолозите.

Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони, а олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е била с богати стенописи. Сред откритите артефакти има още бронзов кръст, лъжица за причастие от XIV век, и каса за отливки от XVIII век.

Снимка: Проф. Хитко Вичев

Според археолозите, през следващия сезон е твърде възможно да бъде открит гробът на българския светец и също игумен на манастира свети Роман Търновски, който е бил най-близкият сподвижник на Теодосий Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Находката може да промени представите на учените къде се е намирала всъщност Търновската Света гора, смятат археолозите. Около село Самоводене се намират манастирите „Св. Троица“, „Свето Преображение Господне“, така нареченият стар Преображенски манастир, който според проф. Казимир Попконстантинов е бил с патрон Свети Дух, и новооткритият манастир на Теодосий Търновски. Твърде е вероятно той да се е казвал „Свети Никола“, което се потвърждава косвено и от документите на Карел Шкорпил, и вероятно е функционирал до края на 18. век.

Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него. Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 г. срещу еретическите учения на т. нар. варлаамити и адамити. Той е главния обвинител срещу тях и съборът завършва с победа над еретиците. През 1359 г. църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.

След това Теодосий решава да се оттегли в отшелничество. Тогава, както пише в житието му, цар Иван Александър му построил хубава църква, недалеч от столицата Търново.