Откриха живот в атриума на Квадрат 500

Петък следобед е, над София се сипе ситен дъжд и поне в партерния етаж на Квадрат 500 няма никакви посетители, освен един фотограф. Но под дъжда атриумът кипи от живот, докато експонатите от постоянната експозиция са наредени покрай стените в ролята на публика. Животът в двора е вдъхнат от неугасимата творческа енергия на 81-годишния Крум Дамянов.

Авторът на скулптурните групи в архитектурния комплекс „Създателите на българската държава“, на четирите конника „Асеневци“ във Велико Търново, и на „Пазителите на Стара Загора“ се представя с пет нови мащабни композиции, създадени през 2018 г. Фигурите в тях не пеят, не свирят и не светят – и не са като правени по модел от края на XIX в. Те живеят, днес.

През 2017 г. в столичната галерия „Райко Алексиев“ Крум Дамянов показа нобили, вакханки, сатири, скорпиони, сурикати и други езически и митологични персонажи. Сега в Квадрат 500 вдъхновението му е библейско и историческо – освен повтарящите се двойки скорпиони, виждаме Пилат, Кирил и Методий и техните ученици, както и самият Господ Бог в неговото триединство.

В дъното на атриума, до недовършената четвърта стена на Квадрат 500 (която би трябвало поне да бъде прикрита по-добре), е подредена композицията „Матей 24-27“. 27-ият стих от 24-ата глава на Евангелието на Матей в Библията гласи:

„И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте“.

„Матей 24:27“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Матей 24:27“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Композицията представлява седем фигури, подредени до стената, които си мият ръцете.

„Да, Пилат не е един, пилатовците, които си измиват ръцете стават все повече“, потвърди скулпторът пред „Площад Славейков“ и разказа, че по-рано тази година това произведение е показвано във Венеция. Загадка за зрителите, които могат да градят свои хипотези, е защо сред пилатовците имат 3 двойки близнаци.

Централната част на двора в Квадрата е заета от монументалните, достолепни, алегорични фигури на „Седемте Седмочисленици“ – Кирил и Методий и техните ученици сякаш са се запътили към музея (може би за да го подредят по-добре), въоръжени с книги, ръкописи и други атрибути на духовността. Те са безтелесни, имат само лица, ръце, покрити с блестяща орнаментика нимбове и ажурни наметала. Изработени са от патиниран с различни способи алуминий. Дъждът допълваше лицата с интересни ефекти, но на следващия ден снегът скриваше чертите им, а точно в събота изложбата имаше доста повече посетители.

Дъждът добавя интересни ефекти в скулптурите…

…но снегът скрива чертите на лицата им. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Свети Седмочисленици в гръб. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ако някое от лицата на светците Седмочисленици ви се стори познато – едва ли е случайно. Един от тях носи чертите на големия скулптор Галин Малакчиев  – той, впрочем, присъства още два пъти в атриума – в едноименния портрет, създаден отново от Дамянов, част от постоянната колекция в двора на Квадрата. Там Малакчиев е „двоен“, защото държи в ръка собствената си маска.

Образът на Галин Малакчиев сред Седмочислениците. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В петата композиция „Триединство“ виждаме три фигури, застинали в разговор или спор. Особеното е, че и тримата имат едно и също лице. А това е лицето на младия Крум Дамянов. Всъщност, какво по-естествено от това, че в света на скулптурите на Крум Дамянов той е техният Бог, в спор сам със себе си и в контраст с всичко останало.

Настоящата първа скулптурна изложба в атриума — поредната (и последната за тази година) проява от стартиралата през 2018-а програма на Националната галерия под надслов „Българските художници днес“ – ще продължи до 17 март.

„Триединство“ – три фигури с лицето на своя автор. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За лицата в композицията „Триединство“ авторът използва своя маска като млад.  Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков