vaklushbooks

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Открит е нов човешки вид

Древни кости и зъби, намерени в пещера на Филипините, могат да пренапишат човешката история

Археологът Арман Салвадор Михарес открил фрагмент от стъпало, който не приличал на кост от съвременен човек при разкопки в пещерата Каляокопал на остров Лусон във Филипините през 2007 г. Снимка: Callao Cave Archaeology Project - Открит е нов човешки вид

Археологът Арман Салвадор Михарес открил фрагмент от стъпало, който не приличал на кост от съвременен човек при разкопки в пещерата Каляокопал на остров Лусон във Филипините през 2007 г. Снимка: Callao Cave Archaeology Project

Непознат на науката вид човек е живял на остров Лусон, Филипини, преди 50 000 години. На базата на зъби и кости, открити там, учените подозират, че тези ранни хора вероятно са били не по-високи 1,20 м и са имали доста маймуноподобни черти, съобщава сайтът NPR.оrg. И все пак, посочват изследователите, костите са отчетливо човешки – от неизвестен досега вид.

Първата следа била палец от крак, намерен през 2007 г. Археологът Арманд Салвадор Михарес копал в пещера на остров Лусон и открил костта – която не изглеждала като част от съвременен човек.

„Имаше нещо странно в тази кост“, спомня си той.

Но една кост не била достатъчна, за да се каже със сигурност на кого или на какво е принадлежала.

Михарес и екип от Филипинския университет търсели следи от ранни хора, продължили да копаят още четири години и през 2011 г. ги споходил късмет – още фрагменти от стъпало, пръсти, бедрена кост и седем зъба. Никоя от находките не била както при съвременните хора.

„Приехме, че вероятно сме попаднали на нов вид хора“, казва Михарес.

Зъбите от пещерата на остров Лусон. Снимка: Callao Cave Archaeology Project

Откриването на нов вид древен човек може да осигури кариера в антропологията – или да я унищожи, ако се окаже грешка. Екипът на Михарес прекарал още осем години в изучаване на костите и зъбите. Днес те оповестяват заключенията си, че скелетните фрагменти са от три индивида, които са живели между 50 000 и 67 хиляди години преди нас.

В публикация тази седмица в списание „Nature“ учените ги наричат новооктритите човеци ​​Homo luzonensis, по името на острова, на който са открити.

Според палеоантрополога Шара Бейли от Нюйоркския университет, и трите фрагмента са доста необичайни.

„Склонни сме да дефинираме видовете въз основа на уникални комбинации от черти – и изглежда точно това се случва тук“ казва Бейли и добавя, че е „супер-изненадващо“ как зъбите и костите показват някои „много примитивни черти“ в комбинация със съвременните.

Например костта от палеца на крака е по-извита от аналога си при днешния човек. Всъщност тя прилича на пръст на маймуноподобно създание, което се е катерело по дърветата – австралопитек, живял преди милиони години – доста преди еволюцията да доведе до появата на първите хора.

Проксималната фаланга от екземпляр от Homo luzonensis, ранен човек, открита в пещера във Филипините, прилича повече на кост от австралопитек, живял по дърветата, отколкото от съвременен човек, казват учените. Снимка: Callao Cave Archaeology Project

Устата на Homo luzonensis също съчетава необичайна смесица от минало и настояще: някои зъби изглеждат точно като нашите, докато други са по-скоро като зъби на предците ни, живели преди милиони години.

Бейли определя находката като „мозаечен“ вид:

„Тя отваря страшно много нови, вълнуващи въпроси“.

Един от въпросите е: дали тези същества са свързани с хобитите (не, не тези измислени от Дж. Р. Р. Толкин – бел. ред.).

„Хобити“ е широко използваното име за друг малък, примитивен човешки вид, живял на индонезийски остров преди около 100 000 до 50 000 години. Официално наречени Homo floresiensis, хобитите са открити преди 15 години. Те също имат изненадващо съчетание от примитивни и съвременни човешки кости и зъби.

С вече два озадачаващи вида в Югоизточна Азия, учените се чудят дали това не ни казва нещо ново за миграцията на човешките предци от Африка. Според стандартното виждане, първият вид хора, напуснали Африка преди почти 2 милиона години, е голяма група, наречена Homo erectus. Те са се разпространили в Азия и Европа.

Едно от възможните обяснения за съществуването на Homo luzonensis е, че населението от вида Homo erectus е достигнало до Филипините отдавна – може би преди стотици хиляди години – и е останало там. С развитието им някои от физическите им черти са станали по-скоро като тези на съвременните хора – някои от зъбите, например. Но други черти, като пръстите на краката, не се се развиват или дори е възможно да са регресирали към по-примитивни форми.

Това е мнението на Флорен Детроа, палеоантрополог от Националния природонаучен музей в Париж и един от откривателите на новия вид. Той казва, че еволюцията играе някои необичайни трикове, особено на организми, които живеят в изолация.

„Това е още едно доказателство, което сочи, че характеристиките на тялото определено не се развиват с една и съща скорост – казва Детроа, – особено при различни видове на различни географски места.“

Но палеоантропологът Мат Точери от университета Лейкхед в Канада допуска, че може да има и друго обяснение: различна миграция от Африка, не само Homo erectus, но и някои други, по-маймуноподобни видове, които са се заселили в отдалечени части на Азия.

„Тук става вълнуващо – казва Точири. – Защото, ако е вярно, че другите видове ранни хора също са дошли [от Африка], значи това, което откриваме в Азия, е още по-сложно и по-интересно, отколкото някога сме мечтали.“

С два необичайни вида ранни хора, появили се през последните две десетилетия, палеонтолозите се чудят какво означават тези открития за историята на човечеството.

„Еволюцията на човека става все по-странна и по-странна – казва Рик Потс, ръководител на програмата „Произход на човека“ в Националния природонаучен музей на Смитсониън. – Тези открития затрудняват всеки опит за лесна класификация на нашите предци, както и идеята, че е имало добре подредена прогресия от примитивни към по-съвременни черти.“

Според антрополозите става все по-ясно, че ранните хора са се появили в много повече форми и размери, отколкото учените са смятали досега.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90