Открит е оригиналният ръкопис за нацизма на Томас Ман

Оригиналният ръкопис на текст, написан от Томас Ман през 1943 г. по поръчка на Службата за военна информация в САЩ, бе открит. В нея германският емигрант в Америка изразява надеждите си за въстание срещу Хитлер и обявява националсоциализма в Германия за мъртъв. Манускриптът се съхранява дълго време от личния му секретар Конрад Келен, който се опитва да го продаде на търг в края на 70-те години. В продължение на десетилетия се считаше за изгубен. Сега отново се появи, а находката е притежание на хамбургската антикварна книжарница „Felix Jud“, съобщават от „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

В началото на март 1943 г. на „най-интимния враг на Хитлер“, както американската преса нарича Томас Ман, официално е възложено да напише изявление за бъдещето на Германия. На 4 март 1943 г. той пише в дневника си: „Опитвам се да напиша нещо за бъдещето на Германия, което да послужи пред Службата за военна информация“. Тази правителствена агенция съществува в САЩ от юни 1942 г. до септември 1945 г. и отговаря за разпространението на военна информация и пропаганда, която да мобилизира общественото мнение за победа над нацистка Германия.

Томас Ман работи по задачата в продължение на дни. Утрините посвещава на новелата „Законът“, хумористична история за освобождението на евреите от Египет и получаването на Божиите заповеди на планината Синай. Романът е повлиян от възгледите на Фройд и се характеризира с голяма доза ирония. Следобедите се съсредоточава върху статията за военното ведомство и успява да я завърши на 7 март, както сам отбелязва в своите записки. В скоби добавя „нищо особено“.

На следващия ден предава текста на личния си секретар Конрад Каценеленбоген за превод на английски. Службата за военна информация обаче не публикува текста, нито споменава причината за това. Само английският превод е публикуван доста по-късно в издадения от Питър де Менделсон дневник на Томас Ман.

След 1970 г. ръкописът е бил смятан за изгубен. Снимка: Антикварна книжарница „Felix Jud“, Хамбург

Още в началото на есето Томас Ман подчертава, че не иска да играе ролята на „отмъстителния емигрант“ и отхвърля „идеите за тотално наказание, стерилизация и изтребление, които се застъпват тук и там от противниците на нацистка Германия“. Той вероятно има предвид памфлета на американеца Теодор Нюман Кауфман „Германия трябва да загине!“, публикуван в началото на 1941 г. Теодор Кауфман е яростен пацифист от еврейски произход и издава книгата си със собствени средства. В нея той призовава за унищожаването на Германия и геноцид на немците чрез принудителна стерилизация. Томас Ман е на друго мнение:

„Не смятам германския народ за безнадежден. Това, което нацисткият режим му причини, би дало същите резултати при всеки друг. Нацистката революция не постигна нещо по-различно в приятелска Виена, а ако в Америка беше възможна фашистка революция, резултатите щяха да са същите“.

По-нататък в статията той пише:

„Националсоциализмът в Германия вече е мъртъв, така както фашизмът в Италия. Ако той все още е на власт, то е само поради страха на населението“.

Сигурен е, че „нещастните хора“ скоро ще осъзнаят, че Хитлер може само да ги въведе в безсмислена война, но не и да ги изведе от нея.

„Когато германският народ най-накрая осъзнае този факт, вярвам, че ще се отърси от него. Бунтът ще настъпи, „когато се открие вторият фронт в Европа.“

Тук той намеква за тайната конференция в Казабланка през януари 1943 г.,когато САЩ и Великобритания обсъждат въпроса за откриването на „втори фронт“ в Нормандия (Северозападна Франция) срещу Третия райх, което се обсъжда и по време на Техеранската конференция в края на 1943 г.

В духа на основните демократични ценности Томас Ман е изпълнен с вяра, че оттук нататък ще има „мирно съжителство между Германия и цивилизованите народи по света“.

„Един народ може да се влюби в Хитлер само веднъж и никога повече. Никой няма да ме убеди, че нация, която е преживяла това, което германците след 1933 г., ще се съгласи на същото отново.“

В последния пасаж от есето Томас Ман пише на английски, че Германия ще си спомни космополитната традиция „на световна симпатия и универсално разбиране, които в миналото са предизвиквали отзивчивите симпатии и възхищението на цивилизования свят“.

Съществуват подозрения, че е бил толкова обнадежден през цялото време. От радио обръщенията, които изнася в същия период, личи, че пред американската правителствена агенция той представя различно лице от това, с което излиза пред сънародниците си в Германия. В рубриката „Германски слушатели!“ по радио Би Би Си, която Томас Ман води през Втората световна война, той се обръща към германския народ с призив към хората да се вслушат в гласа на съвестта си. Също признава, че му е трудно да направи разлика между нацистка Германия и „другата“ Германия. В това отношение той влиза в остра опозиция на Берт Брехт, който в есето си „Другата Германия“ (1943 – ’44) твърди, че 99% от германското население принадлежи към тази „друга Германия“, докато Томас Ман смята, че само 10% от хората решително отхвърлят нацисткото управление.

Той е убеден, че „няма две Германии, една лоша и една добра, а само една, чиито най-добри интереси са се превърнали в зло чрез хитростта на дявола“. Това е основна теза и на лекцията му „Германия и германците“, която изнася през май 1945 г. в Правната библиотека на Конгреса във Вашингтон. Той отхвърля представянето на Германия като „първата жертва на Хитлер“, както прави Брехт, и говори за „колективната отговорност“ на германците, тъй като „в крайна сметка те са съучастници в престъпленията“.

В разговорите си с американски събеседници обаче дълбоките корени на Томас Ман в немската образователна традиция изглежда изискват от него да изрази надеждата за по-добра Германия и да възкликне като Летящия холандец на Вагнер:

„Ах! Без надежда, какъвто съм, се отдавам на надеждата!“

През 1933 г. Томас Ман изнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-годишнината от смъртта на композитора. Представя я и в Амстердам, Брюксел и Париж, а през това време водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той е принуден да емигрира – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г. – в САЩ. Там започват неговите обиколки с лекции като „пътуващ оратор на демокрацията“, както иронично наричал себе си, отбелязва „Дойче Веле“. Те му донасят известност, на която той не се и надявал. Доказателство за това е двукратната покана на президента Рузвелт в Белия дом. След един от разговорите с него през 1935 г. Томас Ман записва в дневника си:

„Когато излязох от Белия дом вече знаех, че Хитлер ще загуби“.