Открита е първата молекула, формирана след Големия взрив

Когато Вселената се е сформирала по време на Големия взрив преди 13,8 млрд. години, последвалите химически реакции формират първите молекули. Тъкмо те са ключът на учените в разбирането за генезиса на света, но досега бяха неуловими, пише Си Ен Ен.

От години се предполага, че хидрохелиевият йон (HeH+) е молекулата, която се е образувала първа в съвременната вселена, но изследователите така и не могат да намерят доказателство за съществуването ѝ в Космоса – ново проучване, публикувано на 17 април в списание „Nature“, съобщава за откритието на молекулата.

След избухването на Големия взрив, хидрохелиевата молекула се формира от хелиев атом и протон. По-късно тя се разпада на водородни молекули и хелиеви атоми, които днес са в изобилие в Космоса.

През 1925 г. химици успяват да създадат хидрохелиев йон в лабораторна среда. Успехът им дава надежда на останалите учени по света и слага началото на десетилетни опити йонът да бъде открит в Космоса.

„Химията на Вселената започва с хидрохелиевия йон. Липсата на конкретно доказателство за самото му съществуване в междузвездното пространство бе дълго време дилема в астрономията“, коментира в изявление Ролф Гюстен, автор на изследването и астроном в Института по радиоастрономия „Макс Планк“.

Молекулярният йон (йон с два или повече атома) се формира, когато радиацията от дадена звезда, достигнала температура по-висока от 100 хил. градуса, йонизира планетарната мъглявина.

Засичането на сигнал от молекулата обаче е било трудна задача за учените. Непрозрачната земна атмосфера прави използването на наземни телескопи невъзможно. Затова те прибягват до употребата на SOFIA (стратосферна обсерватория за инфрачервена астрономия) – модифициран „Боинг 747SP Jetliner“. Летателния апарат е с инсталиран телескоп и може да се издигне малко над атмосферата. Благодарение на SOFIA, хидрохелиевата молекула е засечена в планетарната мъглявина NGC 7027.

„Откритието на HeH+ е драматична и красива демонстрация на природната склонност да се формират молекули – коментира в изявление Дейвид Нойфилд, съавтор на проучването и професор във Факултета по физика и астрономия на университета „Джонс Хопкинс“. – Въпреки това съставките не дават много надежда – комбинация от водород и благородния инертен газ хелий, формирани при сурови условия на температура от порядъка на хиляди градуси по Целзий, са съставили крехка молекула. Забележително е, че този феномен може не просто да бъде наблюдаван от астрономите, но също така да бъде разбран чрез използването на теоретичните модели, които сме развили.“