Откритие на Георги Китов оставено на произвола

Една от интригуващите находки в практиката на д-р Георги Китов (1943 – 2008) – тракийското светилище край хисарското село Старо Железаре – тъне в забрава. Кромлехът е открит през 2002 г. и е изоставен от държавата, което днес става повод за изложба в столичната галерия „Кредо Бонум“. Експозицията „Прокуденият дух на траките“ ще бъде открита на 11 април, за да разкаже нерадостната съдба на археологическия обект. Инициатори на събитието са „Кредо Бонум“ и Фондация „Да спасим кромлеха в село Старо Железаре”.

Древната структура е намерена при разкопаването на Чолакова могила край Старо Железаре. Пред очите на археолозите се разкрива мегалитен паметник, изграден от 24 изправени камъка с височина от 0,5 до 2 метра и с диаметър 6,5 – 7 метра. При него няма редуване на високи с ниски менхири – затова напомня типичните кромлехи в Западна Европа, най-големият и популярен сред които е Стоунхендж.

Блоковете-менхири в съоръжението край Старо Железаре са от трошлива и нетрайна скала. По северния полукръг са по-високи от тези в южния полукръг. Спорно в правилността си е изваждането на пръстта вътре в кръга до дъното, до самата основа – твърдят някои специалисти, – така че днес менхирите практически не са забити в земята и самостоятелно не могат да стоят изправени. Опора доскоро им даваше единствено външният пръстен от оригиналната могила.

Древното съоръжение, заснето от д-р Георги Китов

Д-р Китов определя подмогилното съоръжение като „астрономическа обсерватория от VI век пр. Хр., свързана с наблюдение на небесните светила и определяне на времето през денонощието и през годината“. Откритието обещава да се превърне в археологическа сензация – отбелязват авторите на изложбата в „Кредо Бонум“, – но на практика поставя началото на разрушаване и унищожаване на паметника. През 2009 г. всички каменни стълбове на кромлеха са паднали, повечето разчупени.

Съоръжението днес. Снимка: Любомир Цонев

Въпреки желанието на гражданското общество, създало за целта фондация „Да спасим кромлеха в село Старо Железаре”, за да продължи прочуването, консервацията и социализацията на паметника, държавата не полага грижа за него. Набраните са средства от няколко дарителски кампании, но обектът е пред пълно унищожение. Без отговор остават десетки писма и постъпки пред Министерство на културата, Националния археологически институт и музей и други институции за отпускане на разрешения за археологически проучвания, консервация и реставрация на мегалитния паметник.

Изложбата „Прокуденият дух на траките“ представя в детайли трудностите, пред които се изпречват специалистите в желанието си да спасят и оставят за поколенията един от многобройните ценни археологически паметници в България.

„Причината за рушенето на паметника са колкото природните стихии, толкова повече стихиите на хаоса, създаден от самите нас чрез абсурдни закони, взаимноизключващи се правила, нарушени права, маргинализиран професионализъм и обърнати в обратен ред ценности”, коментира проф. Диана Гергова.

По време на изложбата в галерията ще се проведе дискусия на тема „Съдбата на недвижимото културно-историческо наследство след археологически разкопки“ и ще бъде представено изданието на проф. Гергова „Законът за културното наследство, срещу културното наследство”.