Откриваме Театър „Азарян“, закрийте Театър „Сидеров“

Голям ден е днес за българската култура – открива се нова драматична сцена, театър, наречен на името на витална личност – режисьора Крикор Азарян. Старата Зала 2 ще приеме нов театрален облик и ще посрещне първата си публика. Това е единствената драматична сцена у нас, оформена като амфитеатър, а НДК добави още един аргумент за присъствието си като Дворец на културата. Шоуто в момента обаче изглежда е другаде – в навечерието на това събитие българските зрители станаха свидетели на „премиера“ в НАТФИЗ, „сценичен бой“ и постановка, прекратена със сила.

Да, такова представление все още не бяхме гледали! Но като че ли отдавна го чакахме – и ние като зрители, и „народният артист“ от парламента, изпросил си по всички закони на драматургията кроше в лицето.

„Ако в първо действие на сцената е окачена пушка, то в последно тя непременно ще гръмне“, е казал Чехов.

„Пушката“ най-сетне гръмна в НАТФИЗ. Гръмна с много неизвестни – питаме се например дали основният персонаж не е и водещият режисьор на спектакъла, дали участниците в екшъна не бяха избрани от самия него… Защото ударът в лицето на „постановчика“ дойде малко след кулминацията – когато водещият персонаж бе усмирен от полицията и извлечен насила извън местопредставлението. Този неочакван „герой“ въздаде малък триумфален пердах. Най-сетне пробив в „имунитета“, вирус хакна зловредния организъм! Кръв бликна по лицето, бяло като тебешир… Ех, намери се храбрец с юмрук! Видът на „смелчагата“ обаче охлади народното задоволство – защото носителят на пестника е озъбен центурион, странно подобен на онези, нападнали НАТФИЗ. И все пак може да е просто гражданин, изнервен от бездействието на полицията… Но пък странното е, че се намеси тъкмо когато МВР си влезе във функциите.

Е, отзад дойде и „баница“ зад врата на бледоликия шут – шамарът беше малко позорен, като че ли не беше част от тържеството на юнашката простотия.

Удовлетворение получи и един неволен придружител на волните дебелащини. Преди дни на митинг пред Министерския съвет комисар от полицията охраняваше един от по-раншните епизоди на атаката в НАТФИЗ. Човекът с униформа стискаше зъби под канонадата от закани за „анадолска любов“:

„А не искате ли да ми разкопчаете ципа? Вече гейове ли назначават на ръководни постове в полицията? Ще ви хареса ли да ми бръкнете отзад?“

„А не искате ли да ми разкопчаете ципа? Вече гейове ли назначават на ръководни постове в полицията? Ще ви хареса ли да ми бръкнете отзад?“, пита Волен Сидеров български полицай. Снимка: Емил Георгиев

Същият този полицай получи най-сетне заповед да изнесе хулигана от „сцената“ и грабна през шията болното пиле. Великолепен захват, който вероятно му е изкупил дългите мигове на търпение с прехапани устни от моноспектаклите на „актьора“.

А студентите по актьорство в това представление бяха само натуршчици… Те все още учат основите на драмата, която им бе изнесена нагледно от един самоук артист, за когото светът е сцена. Шекспир е настолно четиво не само за студентите. Явно е и за политиците. Да си спомним последната реплика в „Хамлет“:

„Изнесете труповете.“

Всеки професионален режисьор знае, че финалът на спектакъла в НАТФИЗ е несигурен. Овации със сигурност няма да има, но има риск и да осее сцената с политически трупове.

А може би това не бе представление на точно този „артист“, може да е драма, нагласена от друго политическо животно, от някой Франк Ъндъруд зад кулисите на властта?

При всички случаи се задава краят на този фалшив театър. Нека преди това гледаме нещо истинско! „Чайка“, Театър „Азарян“, НДК, 19,30 ч.