Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Откриват Народния с народни танци и протест

Критиците хвалят и критикуват първото представление на сцената на красивата сграда

Големият салон на Народния театър в годината на откриването му. Снимка: Сп. „Светлина“, брой първи, 1907 г. - Откриват Народния с народни танци и протест

Големият салон на Народния театър в годината на откриването му. Снимка: Сп. „Светлина“, брой първи, 1907 г.

Официалното откриване на сградата на Народния театър на 3 януари 1907 г. е изключително събитие. Не е само празник на възраждащата се държава, извоювала съединението си едва двайсетина години по-рано, но все още необявила своята независимост. То е и събитие разделно, което показва колко бързо новите поколения възприемат и осмислят идеята за държавност, за отстояване на права и контрол над институциите. Първият сблъсък между народа и властта в младата държава се случва точно тогава – когато се появява храмът на Мелпомена в центъра на София.

Първата публична протестна демонстрация в столицата на Третото българско царство се случва точно вечерта на 3 януари 1907, пред новия театър, при посрещането на княз Фердинанд – студентите от Софийския университет освиркват монарха, осмеляват се дори да го замерят със снежни топки и камъни. Възмущението им, както съобщават вестниците на следващия ден, било предизвикано от „царския характер” на откриването на Народния театър. Не били поканени тези, които заслужавали да бъдат поканени – хората от народа. Студентите настоявали, че става дума за реакционна монархическа проява.

Пресата, поддържаща правителството и княза, казва:

„Всички ученици в единственото ни висше училище постъпват там без никакво политическо възпитание, без никаква идея за обществена дисциплина, с много малко възторг за национална гордост и с много смутни понятия за граждански дълг“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Фердинанд приема студентската демонстрация като върховна обида. Само ден по-късно Софийският университет е затворен с указ за 6 месеца, уволнени са всички професори. Студентите, подлежащи на военна служба, веднага са призовани във войската, а тези, които са от провинцията, са изпратени незабавно по родните си места, включително и под стража. Проправителствените вестници наричат студентската демонстрация „държавна измяна” и „посегателство срещу Княза и държавата”.

Снимка: Сп. „Светлина“, брой първи, 1907 г.

Студентската проява води до безпрецедентни решения на правоохранителните органи. За пръв път са издадени полицейски разпореждания, които забраняват публичните събирания без разрешение от общината. Позволяват се събирания под открито небе само на площад „Позитано” (някога разположен на пресечката между ул. „Позитано” и ул. „Цар Борис І”), при това след 24-часово предупреждение. Шествията по улиците на София са забранени.

Министърът на народното просвещение Иван Шишманов подава оставка.

А Народният театър започва да изнася представления всяка вечер.

Ето какво пише в първия брой за 1907 г. на едно от популярните илюстровани списания по това време – сп. „Светлина”, публицистът Любомир Бобевски (правописът е запазен):

„Театъра, който се издигна в София, е величествен. Той е направен по последните изисквания на архитектурата, скулптурата, живописта. Целия, и от вън, и от вътре, плува в разкош и великолепие. Всичко в него е стъкмено с вкус и разбиране. Постройването на тази висша школа за живота говори, че държавата ни милее за доброто на народа. Остава само едно – за да бъде театъра действително народен, искат се народни драмат. произведения, които, за жалост, още нямаме.

След тържественото откриване, което стана на 3 януари т.г. първото представление се даде още няколко пъти. Всички място – партер, ложи, галерия, се попълваха буквално с публика. Тук се виждаха хора от всички съсловия – от кондурджийския чирак до университетския професор, от обикновения писар до директори на висши правителствени учреждения. Всеки гореше от желание да се полюбува на хубавия, величествен храм на музите, издигнат от неговия труд и пот. Преди да се дигне завесата и да се открие сцената, всички се любуваха на пребогатата декорация на залата. Мили и скъпи спомени нахлуват в главата ни, рядка наслада вълнува сърцата ни при тази разкошна гледка.

В миг залата пламва в пълно осветление и се разнасят из нея първите звуци на Д. Христовата овертюра. Тя е дългичка и не до там хубава. След нея иде „Славата на изкуството”, сценически пролог в три картини от Ив. Вазов.

Завесата се дигна, пред очите на зрителя се представя феерична картина из недрата на Рила планина – покрити със сняг върхове, кристални езера, сребристите вълни на които се гонят леко и се разбиват о бреговете, богата растителност – девствена гора и всичко това озарено от месечината и звездите. Настъпва глуха, пълна с таинственост нощ. Чуват се тихи звуци на чаровни песни, които долитат от далечно разстояние. Това са песните на самовилите. След малко те се явяват на сцената и дружно запяват народната мелодия: „Запретни, Вело моме, бели ръкави”… Това не прави никакво впечатление. Нашите самовили са съвсем изгубена работа. .. Същото отдавна е предрекъл и Алеко Константинов, който между другото казва: „От фасул и от армея не пониква, братко, фея”. И колко са правдоподобни думите му в случая.

Втората картина представя градската градина в София. Между клоните на дърветата се виждат двете кули и куполът на театъра. В градината приижда народ в носии от всички краища на България. Пред шадравана на градината се устройва тържество. Почват се народни игри. В тях блесна младия гимнастик, юнак и танцьор Пешо Радоев, под чието ръководство станаха. От игрите най-добре се изпълни ръченицата.

Третата картина – апотеоза на тържеството от музите, бе хубавичка. Ето целия Ив. Вазов пролог:

Геният на България

Поздрав, български народе,
Поздрав, родино свещена,
Чудна землйо, райска землйо,
С всички дарове дарена.

Поздрав, племе силно, младо,
Във теглилата калено,
За съдби велики, славни,
От небето назначено.

От пет века твой хранител,
Твой другар в беди, в окови,
Ази бдях над твойто чело,
Ангел твой пред дни сурови.

Аз крепил съм твойте сили,
Аз сгревал съм твойта вяра,
Да не паднеш в безнадеждност
Ти под кръста си на твара.

На чедата ти сиротни
Вливах огън във сърдцата,
Буйни сили аз им вливах,
Дух юнашки за борбата.

Дух юнашки за свобода
И за жертви благородни…
И видях, видях, видях ги
Твойте планини свободни.

Закипя живот бурливи,
Бликнаха стремежи млади,
Чудеса от труд и воля
В устрем творчески създаде.

Рабский мъртъв сън смени го
Дух велик, велики чувства.
Зацветяха в пищна буйност
Дарби, знания изкуства.

И тоз паметник прекрасен,
И величествен, и славен,
Плод на твоя дух и жертви –
Всред столицата изправен

Нов залог е за успеха
На разцвета твой духовен
На изкуство и идеи,
На лучи олтар върховен.

Поздрав, нова Българио,
Геният ти поздравлява
Твоят праздник идеални:
Слава, слава,слава!“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах