Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Отново всички сме деца

Снимка: Яна Лозева - Отново всички сме деца

Снимка: Яна Лозева

Ние

А бяхме ябълки, диви ягоди, малки принцове,
грозни патета, храбри шивачи, дяволчета –
в долината на детството.

Където шляпаха боси душите ни.
Където никога вече няма да стигнем.

Освен когато няма съвсем накъде.

1979

Иван Радоев

Нямам отговори какъв предстои да бъде светът. През последните месеци си мислех за това какво може да направи човек в тази дълга ситуация. Може да изслуша себе си, да чуе тревогата си и да открие надеждите си, ако се вслуша достатъчно. Може да изслуша друг човек. Може да покаже съчувствие и грижа на думи и дела за малки или малко по-големи неща. Може да не обръща гръб на безчувствената бруталност, а да я погледне в очите, да се вгледа в думите и делата ѝ, без да вярва на лъжите и оправданията ѝ.

Надявам се повече хора да са мислили за себе си като за посети семена в домовете си, а не като за затворници. Надявам се да преоткриват смисъла на докосването и прегръдката и в пръстите им да разцъфти някаква нова нежност и чувствителност. Но това е доста наивно и трудно да се осъществи. Малко хора са имали спокойствието и привилегията на дългите размишления, изпълнени с оптимизъм.

Няма как за броени дни или даже месеци да се преосмисли отношението към свободата, демокрацията, бедността, справедливостта, икономиката, климатичните промени, расизма, бързото хранене, хигиената, образованието, здравеопазването, пластмасата, космоса, петрола, роботите, болестите, гражданските права или липсата им. И към какво ли още не.

Но едни семена на усъмняването вече може да са посети. Добронамереността, грижата и отговорността са тежка работа, често неблагодарна. Те почват от малките действия. Като на игра. Да се полеят цветята. Да се направи кафе и да се налее не в една, а в две чаши. Човек не живее сам на света. Да се вдигнат очи, да се поеме дъх и погледът дълго да се оглежда наоколо. И така, стъпка по стъпка, едно по едно, разговор след разговор, бавно и постепенно човек да се включи в танц, в който отново да узнае, че не е сам и никога не е бил.

Това може да е момент за преосмисляне, за преразглеждане и за профилактичен преглед, образно казано, който много повече хора от обикновено да направят. Да не го отлагат и да не ги е страх от резултатите. Да послушат съвета на сърцето си и да не се крият всячески от болката, която то им нашепва. Емили Дикинсън пише: „Сърцето търси първо удоволствие – а после да не го боли“. Може и да се направи опит да не се връща всичко постарому, защото мнозинството хора ги боли от това постарому.

Отново е първи юни и може да е време за нови първи стъпки. Светът, естествено, буквално е приблизително същият, но ако парадигмата се смени, ако лека-полека нови идеи проходят и пораснат, ако ново отношение проговори, то може светът не само да се опакова по нов начин, но и отново да се промени, както и преди. Както всъщност непрекъснато се променя идеята ни за планетата и за нас самите. Този път опаковката може да е за подарък, изпълнен с грижа, красота и обич. Каквито са и всичките работи на починалия вчера Кристо*. Наистина смел, наистина рискувал мечтател.

За съжаление, лидерите, които не уважават свободатата, грижата и сложността на управлението, трудно се справят с истински кризи, които не са породени и контролирани от самите тях. Тръмп е болезненият и убийствен пример за това. И не само той.

В дни на космически полети бих искал да припомня, че детството е полет, който не знае кацане и не го е страх от боклукчийската кофа на живота. Нещо такова си спомням, че усещах. Под всички години, рани и корички – всички сме деца, за които небето е безоблачно и слънцето е ярко. В кръвта ни тече (тече, всичко тече) игра и усмивка, а не удари или болка. И всичко е възможно. След много опити, инат и до пълното доказване на противното.


* Христо Явашев – Кристо почина на 31 май 2020 г.

***

„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах