Музеят „Жан Тингели“ в Базел, Швейцария, посвещава изложба на пионера на „Sky Art“ Ото Пино. „Пътеки към Рая“ обхваща два от най-интересните периода на твореца, като представя творби, създадени от екипа на Ото Пино „Нула“ в Дюселдорф между 1957 г. и 1966 г. и базираното на технологии „Sky Art“, което се появява през 60-те години на миналия век. Представени са рядко виждани творби и скиците към тях, непубликувани документи, живопис и димни рисунки, кинетични скулптури, светлинни инсталации и интермедийни експерименти, разказва изданието „NZZ“.
Творчеството на Пино е разположено в единадесет изложбени зали, които предлагат оптични, кинетични и скулптурно-инсталационни изживявания. Всяка зала е с различна атмосфера. Някои са изцяло затъмнени и преднамерено стеснени, други са просторни и облети в светлина. В тях могат да се видят светлинни прожекции или инсталации с надуваеми предмети. Тематично структурираната експозиция води зрителя през творчеството на Пино от втората половина на XX век до началото на следващия. Монографичната изложба акцентира върху произведения от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век – най-експерименталното време за твореца Ото Пино. Тогава той изобретява специална решетка, през която светлината се „прецежда“ по такъв начин, че създава илюзия за вибрация на залата. Създава рисунки с дим и огън и оформя скулптурни инсталации от осветителни тела. През детското любопитство и играта той разширява познатите дотогава граници на изкуството.
През 1957 г. Пино заедно с художника Хайнц Мак основават групата „Нула“, по-късно към тях се присъединява Гюнтер Юкер. Целта им е да предефинират изкуството след Втората световна война. Това е „нулевият час“ на едно изкуство, освободило се от багажа на миналото. С идеите си групата печели популярност в Япония, Америка и цяла Европа. След време групата приема и други артисти като Пиеро Мандзони, Ив Клайн, Жан Тингели и Лусио Фонтана. Пино и Мак се изявяват и на страниците на списание „Нула 3“, което публикува манифеста на Ото Пино. Първото изречение от него е:
„Да, аз мечтая за по-добър свят! Нима трябва да мечтая за по-лош?“
От 1968 г. Пино работи предимно в Америка, първо като професор в Масачузетския технологичен институт, а по-късно като директор на Центъра за напреднали визуални изследвания там. Отвореността на институциите към използването на технологиите и новите артистични пространства го очароват. Възползвайки се от неограничените възможности, които открива, той стига до уникалната си разработка „Sky Art“, с която покорява небето. Опъва ленти между небостъргачи, създава огромни арки над водни басейни или над обширни полета и изписва фигури в нощното небе с лазерни лъчи.

Светлинна прожекция в една от залите на музея в Базел. Снимка: Тимо Олер, галерия „Sprüth Magers“, Берлин
Част от небесното изкуство, което създава, е и хелиевата скулптура „Black Stacks“, която прави над комините на Югоизточната парна централа в Минеаполис на 30 октомври 1976 г. Инсталацията представлява четири червени 91-метрови полиетиленови маркуча пълни с хелий, които трябва да се изпомпват на всеки два дни, за да издържат след това две седмици – толкова време трябва да се задържи хелиевата скулптура, поръчана от Walker Art Center. Но още през първите дни от подготовката вандали прострелват три от маркучите и това отменя опитите на екипа да завърши инсталацията.
Въпреки това Пино вярва, че неговото изкуство допринася за развитието на обществото, преодолява разделението между изкуство и технологии, намира решение на екологични проблеми и прави света по-мирен и обединен. „Black Stacks“ е препратка към индустриалното замърсяване на въздуха и опит то да бъде преодоляно с квазиартистично вдъхновена технология. Идеята на Пино е да събира дима от фабричните комини с огромни филтърни торби и така да го пречиства, за да го насочи в морето като цветни въздушни потоци.
„Творбите на Пино отиват отвъд критиката на наивния ентусиазъм към технологиите или романтичния идеализъм, разширяват границите на въображението и търсят смисъла и надеждата в един все по-несигурен свят“, казват кураторите на изложбата.
В музея могат да се видят също инсталациите „Растящото слънце“ (1967 г.), „Цветя на злото“ (1969 г.) и неговите иновативни медийни експерименти и светлинни прожекции като „Черната порта Кьолн“ (1968 г.), „Медията е средството“ (1969 г.) и „Следи от светлина в къщата на слънцето“ (1974 г.). Изложбата вдъхва нов живот и на няколко творби, които не са показвани дълго време от първоначалното им представяне, например „Анемонии: Въздушен аквариум“ (Ню Йорк, 1976 г.) и скулптурите „Вятърни чорапи“ (1969 г. – 1970 г.).
Художникът, роден в Ласфе, Вестфалия, през 1928 г., принадлежи към поколението, което е пряко повлияно от впечатленията от Втората световна война. На 15-годишна възраст той е назначен като стрелец в зенитната артилерия към германските военновъздушни сили. Впечатляват го светещите линии на прожекторите и артилерийския огън през нощта. Това за него е по-скоро очарователно, отколкото страшно преживяване и по-късно вдъхновява неговото творчеството.
Пино умира на 17 юли 2014 г. от сърдечен удар в такси на път за подготовка за откриването на поредната инсталация към проекта „Sky Art“ в Националната галерия в Берлин, Германия.
Изложбата, открита на 7 февруари, може да бъде разгледана до 12 май в Базел.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение