Найден Тодоров и Камий Тома

Отровата на 9.IX държи с носталгия

Останките от социализма все още събуждат умиление, въпреки мизерията, която излъчват дори днес. Снимка: Георги Цветков - Отровата на 9.IX държи с носталгия

Останките от социализма все още събуждат умиление, въпреки мизерията, която излъчват дори днес. Снимка: Георги Цветков

На днешния ден преди 78 години се извършва един от поредните преврати у нас – Деветосептемврийският. За разлика от останалите, той съсипва България в продължение на 45 години, превръщайки я в сателит на СССР, част от социалистическия лагер, изцяло подчинена на Москва.

Плановата икономика, която води до дефицит, пълната зависимост от енергоресурсите и финансите на Съветския съюз, отказът от суверенитет и най-вече – отровеното за поколения съзнание на народа, са най-ярките трагични последици от социалистическия режим. За съжаление повече от 30 години по-късно, те все още влияят върху развитието на България, независимо от това, че страната ни от 15 години е част от Европейския съюз.

Носталгията, обхванала голяма част от сънародниците ни, рисува в измамно светли краски време, в което държавата е фалирала поне 3 пъти, малцинствата бяха малтретирани и потискани, липсата на ток беше факт и през 60-те, и през 80-те години, магазините бяха празни – не само бананите липсваха, а и тоалетната хартия…

Уравниловката, основен принцип на работническо-селската власт, толерираше мързела и „скатаването от работа“. Именно социализмът стана плодородна среда за мисленето „Те не ми плащат, аз пък няма да им работя“. Държавата като стопанин се грижеше за просперитета на партийните лидери, а в низините обикновените хора крадяха каквото могат – от кламери до автомати, защото „общото е мое“.

Беше забранено да се говори против Партията – българската и съветската, те си бяха едно и също. Беше забранено да се мисли извън зададените от социалистическата власт параметри. И се толерираше, заплащаше, възнаграждаваше тайното доносничество.
Всички недъзи на времето, в което народът ни живя 45 години, днес са сякаш позабравени. Изплуваха носталгиците, зажаднели за годините, в които никой не носеше отговорност за себе си и живота си.

Самият Тодор Живков още през 1963 г., когато обсъжда на високо партийно ниво присъединяването на България към СССР, формулира с изключителна прозорливост основните настройка на българина: „Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее“. Така е и днес, това е дълготрайна отрова.

Превратът на Девети септември 1944 г. е едно от най-трагичните събития в българската история. Ще трябва да минат поколения, преди да го осъзнаем като историческа трагедия. Тогава може би ще успеем отново да изградим България.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах