Отсам истината на Дилън Томас

Излиза „Дордето слънцето се пръсне“, в превод на Александър Шурбанов, заедно с 10 непубликувани у нас стихотворения

„Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение“, казва Дилън Томас. Снимка: „Площад Славейков“ - Отсам истината на Дилън Томас

„Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение“, казва Дилън Томас. Снимка: „Площад Славейков“

Той нарича себе си „постоянен подпирач на кьошета“. Критиката обаче отрежда на Дилън Томас много по-централно място в световната поезия и белетристика, сравняват го с Джеймс Джойс, а някои го определят като „лингвистичен гений“.

Познат на българския читател с автобиографичните си разкази „Портрет на художника като млад пес“ (1976, изд. „Народна култура“), стиховете му у нас излизат първоначално в изданието „И смъртта ще остане без царство“ (1992), а сега ги четем в сборника „Дордето слънцето се пръсне“ (изд. „Жанет 45“), отново в превод и подбор на Александър Шурбанов. Негов е и предговорът към книгата. За пръв път ще бъдат публикувани и 10 непознати у нас стихотворения на Томас.

„Дордето слънцето се пръсне“ събира произведения, писани от 1934-а до ненавременната смърт на поета през 1953 г. Томас умира след литературно четене в САЩ на 39-годишна възраст. Отива си след алкохолно отравяне, но и преди кончината си е имал влошено здраве и респираторни проблеми.

Когато бъдещият поет се ражда на 27 октомври 1914 г. в уелския град Суонзи, родителите му дълго време се чудят как да кръстят детето. И така цели седем седмици, докато се спират на Дилън – „море“ на уелски. Но Томас никога не е наблягал на произхода си – за него да го определят като „уелски поет“ е същото като да го нарекат „провинциален“ поет.

Америка за България

Дилън Томас държи читателят да се отдаде докрай на безбройните внушения на думите и да изследва новите им значения след експериментите му с разбъркан синтаксис. В стиховете му могат да се намерят думи и словосъчетания като грехояд, ветроизвор, тигролъв, кръстоположни птици, лунногриво племе, гробокопитни жребци, агнебяло…

„Доброто стихотворение е принос към действителността – казва Томас. – Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят.“

„Дордето слънцето се пръсне“ ще бъде представена на 5 декември в столичния клуб „Фотосинтезис“. На 10 декември стихосбирката ще бъде представена и в Пловдив.

Изящното оформление на сборника е на Люба Халева.

Островът на съкровищата – премиера

Предлагаме Ви две стихотворения на Дилън Томас от „Дордето слънцето се пръсне“.

Този хляб, който чупя

Този хляб, който чупя, е бил някога жито,
това вино върху чуждоземно дърво
в плод било е налято;
човек денем, а в нощите виното скрито
са поваляли жертвата, смазвали грозда.

В това вино на лятото буйната кръв
е туптяла тогава в плътта по лозата,
в този хляб сговорчив
е лудувало младото жито под вятъра;
човек слънцето смазал, вързал вятъра с връв.

Тази плът, дето чупиш, тази кръв, дето пускаш
всичко в живата вена докрай да смете,
бяха жито и грозде
от мъзга, дето в сластния корен шурти;
мое вино напиваш, моя хляб чупиш ти.

1933/1936

Отсам истината

Отсам истината на света
ти няма как да виждаш, сине,
цар на сините си очи
в ослепителната шир на младостта,
че всичко трябва да загине
под небето, дето с труд ще отличи
невинност от вина,
преди у тебе да узрее
едно движение на ум или сърце
и в повиващата тъмнина
да се сбере и да се разпилее
като прахта на нявгашно лице.

Добро и зло, от две страни
те водят край море, което
и теб ще смели в тлен,
цар на сърцето си в слепите дни.
Те литват като дъх в небето
с ридание през теб и мен
и през безброй души без мир
право в невинния, добрия,
и в злия и виновен мрак,
в добрата смърт и в злата, а подир
и към последната стихия
литват като кървав звезден зрак,

като сълзи на слънчева жар,
като семе на месечини,
смет и огън, крилата реч
на небето, славен цар
на всички твои шест години.
И прокобата – като в сеч
звяр и птица, небе и поля
падат и ето че ги няма,
преди за пътя ти да си готов,
и твойте думи и дела,
и всяка истина-измама
мрат в неосъждаща любов.

1945

ДС