Отсъствието на голия мъж в изобразителното изкуство

Макар и в по-скромни, родни мащаби, София се присъедини към мисията, поета преди няколко години от два от прочути европейски музея – да се преборят с появилото се през ХХ век стеснение от мъжката голота и я да върнат в големите галерии. Това е темата на голяма изложба в Софийската градска художествена галерия.

Предишните експозиции по света и у нас, посветени на голото човешко тяло, обикновено се ограничават с изображения на по-добрата половина от човечеството. А по времето на Ренесанса, когато художниците достигат връх в изобразяването на голотата, съвсем не е така. С преоткриването на културата на Древна Гърция и Рим мъжкото и женското тяло се превръщат в център на изобразителното изкуство.

Първият опит да се поправи  тази несправедливост дойде от музея „Леополд“ във Виена. Там през есента на 2012-та бе представено голото мъжко тяло с живопис, скулптура, графика и фотография на артисти от 1800-та година до наши дни. За сравнение бяха включени някои образци от древния Египет, старогръцка рисувана керамика и творби от Ренесанса. Същата изложба – допълнена с експонати от музея „д’Орсе“, гостува в Париж следващата година.

София е третата европейска столица, която обръща поглед към голото мъжко тяло в историята на изкуството. Изложбата в СГХГ показва само произведения на български автори, работили в по-тесен времеви период – от средата на XIX век до 1944 г. Долната граница е определена от най-ранния известен ни днес живописен мъжки акт на Станислав Доспевски от 1856 г. Горната  е 1944 г. и отразява настъпването на политическите промени, обусловили рязката смяна в отношенията власт-творец и свободата в изкуството.

Българските  художници рисуват голи мъжки тела главно като студенти в Художествената академия, за да се учат как да го правят и почти никога да не се върнат към наученото в по-нататъшния си творчески живот. Има, разбира се, и изключения. Изложбата в Градската галерия е само първа част на един по-голям план, който предполага по-нататък и продължение с творби на автори, работили след 9 септември 1944 г. Това е първият опит за систематично изследване на практическото отсъствие на голия мъж в българското изкуство.

Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо, когато творецът пренесе мъжа без дрехи върху платното, той се превръща в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича тази липса на интерес сред художниците към телата на половината човечество? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от зрителите? Това са малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави пред интересуващите се от българското изобразително изкуство.

Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт в периода и някои от малкото запазени примери на голо мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други – позабравени и напълно неизвестни за широката публика. По-голямата част от произведенията – учебните етюди – са разположени по двете дълги стени на залата. Груповите композиции са поставени на срещуположните къси стени, боядисани в синьо.

Ангел Спасов, „Нищо под, нищо над“, 1940

Куратори на изложбата са Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен В. Петров. Реализирана е в партньорство с Националната галерия, Националната художествена академия, Национален музей „Земята и хората“, Съюза на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, Фондация „Цанко Лавренов“ и няколко частни колекции.

Изложбата „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ може да бъде видяна до 26 март в Софийска градска художествена галерия.

В центъра – Димо Лучиянов, „Голо мъжко тяло“, 1930

Никола Кожухаров, „Етюд“, 1915

Михаил Лютов, „Игра на вълните“, 1926

Жеко Спиридонов, „Сатир“, 1896

Ангел Спасов, „Кръстът на времето“, 1920

Илия Петров, „Етюд“, 1929