Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Отсъствието на голия мъж в изобразителното изкуство

Изложба в Софийска градска галерия изследва липсата на интерес сред художниците към телата на половината човечество

Жеко Спиридонов, „Сатир“, 1896 г. Снимка: Емил Георгиев - Отсъствието на голия мъж в изобразителното изкуство

Жеко Спиридонов, „Сатир“, 1896 г. Снимка: Емил Георгиев

Макар и в по-скромни, родни мащаби, София се присъедини към мисията, поета преди няколко години от два от прочути европейски музея – да се преборят с появилото се през ХХ век стеснение от мъжката голота и я да върнат в големите галерии. Това е темата на голяма изложба в Софийската градска художествена галерия.

Предишните експозиции по света и у нас, посветени на голото човешко тяло, обикновено се ограничават с изображения на по-добрата половина от човечеството. А по времето на Ренесанса, когато художниците достигат връх в изобразяването на голотата, съвсем не е така. С преоткриването на културата на Древна Гърция и Рим мъжкото и женското тяло се превръщат в център на изобразителното изкуство.

Първият опит да се поправи  тази несправедливост дойде от музея „Леополд“ във Виена. Там през есента на 2012-та бе представено голото мъжко тяло с живопис, скулптура, графика и фотография на артисти от 1800-та година до наши дни. За сравнение бяха включени някои образци от древния Египет, старогръцка рисувана керамика и творби от Ренесанса. Същата изложба – допълнена с експонати от музея „д’Орсе“, гостува в Париж следващата година.

София е третата европейска столица, която обръща поглед към голото мъжко тяло в историята на изкуството. Изложбата в СГХГ показва само произведения на български автори, работили в по-тесен времеви период – от средата на XIX век до 1944 г. Долната граница е определена от най-ранния известен ни днес живописен мъжки акт на Станислав Доспевски от 1856 г. Горната  е 1944 г. и отразява настъпването на политическите промени, обусловили рязката смяна в отношенията власт-творец и свободата в изкуството.

Българските  художници рисуват голи мъжки тела главно като студенти в Художествената академия, за да се учат как да го правят и почти никога да не се върнат към наученото в по-нататъшния си творчески живот. Има, разбира се, и изключения. Изложбата в Градската галерия е само първа част на един по-голям план, който предполага по-нататък и продължение с творби на автори, работили след 9 септември 1944 г. Това е първият опит за систематично изследване на практическото отсъствие на голия мъж в българското изкуство.

Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо, когато творецът пренесе мъжа без дрехи върху платното, той се превръща в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича тази липса на интерес сред художниците към телата на половината човечество? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от зрителите? Това са малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави пред интересуващите се от българското изобразително изкуство.

Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт в периода и някои от малкото запазени примери на голо мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други – позабравени и напълно неизвестни за широката публика. По-голямата част от произведенията – учебните етюди – са разположени по двете дълги стени на залата. Груповите композиции са поставени на срещуположните къси стени, боядисани в синьо.

Ангел Спасов, „Нищо под, нищо над“, 1940

Куратори на изложбата са Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен В. Петров. Реализирана е в партньорство с Националната галерия, Националната художествена академия, Национален музей „Земята и хората“, Съюза на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, Фондация „Цанко Лавренов“ и няколко частни колекции.

Изложбата „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ може да бъде видяна до 26 март в Софийска градска художествена галерия.

В центъра – Димо Лучиянов, „Голо мъжко тяло“, 1930

Никола Кожухаров, „Етюд“, 1915

Михаил Лютов, „Игра на вълните“, 1926

Жеко Спиридонов, „Сатир“, 1896

Ангел Спасов, „Кръстът на времето“, 1920

Илия Петров, „Етюд“, 1929

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg