Оценката на държавата в грижата за децата: Среден 3 „на релси“

Само преди няколко дни министър-председателят се разплака. Първата причина за това беше наистина трагичната история на една майка на дете с увреждания, принудена да напусне България, за да му даде възможност за по-добро бъдеще. Втората причина беше, че министър-председателят научи, че у нас има администрация, както и факта (впрочем, добре известен на всеки българин), че тази администрация работи зле, тромаво и неефективно. Целта на настоящия текст не е да разплачем министър-председателя, а да насочим вниманието му към един мониторингов експертен доклад, за да не се окаже след година-две, че не е имало кой да го информира за неефективните структури в държавата, а отношението към децата – не само към тези с увреждания, към всички деца – предизвиква масово сълзи в очите на майките им.

Въпросният доклад е наречен „Бележник 2018: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“. Изготвен е от експертите на Национална мрежа за децата под формата на мониторинг на поетите от държавните институции ангажименти, отнасящи се до правата на децата. Разработва се от експерти в съответните области, на базата на факти и данни, предоставени от самите институции по реда на Закона за достъп до обществена информация. Целта, която си поставят специалистите, е да отчетат направеното по конкретни ангажименти, поети от държавата, да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата на България. Самата Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Създадена е през 2003 г. като свободен алианс от неправителствени организации, а днес има статута на неправителствена организация, за която работи екип от експерти.

Общо докладът разглежда 25 поети от държавата ангажимента в пет области: „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Правосъдие“. Радостно е, че най-висока оценка държавата получава в подобласт „Детска смъртност“. Не е добре обаче, че тази оценка е 3,63.

Най-ниска оценка експертите дават на област „Семейна среда и алтернативни грижи“ – 2,53. С една дума, почти три. Тройката, както знаем, е най-трудната за изкарване оценка, защото я получават хора, които нищо, ама нищичко не знаят, но все пак са се опитали да направят нещо.

„Съществуващата в момента система за закрила продължава да се фокусира върху децата в риск, като липсва концепция за благосъстояние на всички деца и родители“, се казва в доклада.

2,60 е успехът на държавата в областта „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“. Най-ниско оценени са усилията за намаляване на детската бедност – 385 000 български деца (или 32%) живеят в бедност, а тези, които са в риск от бедност и социално изключване, са 45,6%.

В област „Правосъдие“ оценката е 2,79, което значи, че няма никакъв напредък по отношение на реформа в системата за детско правосъдие, която се бави вече близо 10 години.

Успехите на държавата в област „Образование“ са оценени с 3,02. Забележително е, че в сравнение с предишните три години, се наблюдава значителен спад, въпреки множеството нормативни реформи, доброто желание и заявените намерения. Тоест, всички онези, които си мислят, че това е дъното и няма вече до къде да падаме в тази област, грешат.

Областта „Здравеопазване“ получава 3,19. Както отбелязахме, това е и най-високата оценка.

Като цяло, средният успех на държавата е 2,88. Тоест почти 3. Не искам да разплаквам никого, но моите учители някога не забравяха да отбележат при нужда:

„С три „на релси“ далеч няма да стигнеш!“.

Къде искаме да стигнем, е друг въпрос. Децата растат бързо, за съжаление – докато успеем да им се нарадваме, вече са пораснали и нямат нужда от нас. За съжаление, неща като липса на здравни грижи, правосъдие и образование няма как да не дадат отражение върху тях. Дължим им доста за пропуските във „времената на преход“, но нали преходът беше обявен за приключил? Може би приоритетите в последно време се поизместиха към международното положение, европредседателството, междуличностните дребни заяждания и третия лъч на метрото, но децата не могат да чакат държавата да се сети за тях.

Каквото е дала – това ще получи. И то, за съжаление, няма да е много.

Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.