90 поеми на един от най-големите, може би най-легендарния поет на Франция от 20 век – Рьоне Шар, са в очакване да освежат езика ни. Ако не езика, то поне чувствителността ни. Българско издание на неговите стихове отдавна, много отдавна не е имало. Ето че сега самият поет, силен и отчетливо своеобразен, проговаря на съвременен български език, и то на идиом, изключително близък до този на френския поет. А това, както казват познавачите, които вече са прочели книгата (Изд. „Критика и хуманизъм“), прави на моменти почти неосезаем прехода от френския към българския език.
Изящното издание съдържа подбор на стихотворения от така наречената „лична антология” на Рьоне Шар (Commune présence), съставена от самия поет и най-представителна за творчеството му, обединила най-доброто от 13 негови книги и панорама на 45 години творчество. Сънят, желанието, хаосът, фаталността, детството и обреченостите, изхождащи от него…, любовта, разбира се – това са някои тематични ориентири на стихотворенията. А за него равният по величина френски писател Морис Бланшо казва, че едно от величията на Шар, и то онова, по силата на което той няма равен в епохата си, е, че неговата поезия е разбулване на поезията, тя е поезия за поезията.
Някои казват, че Рьоне Шар е сред онези „точки на обрат” в артистичната чувствителност, които могат да бъдат смятани за ориентири на прехода към постмодернизъм. Други казват, че той олицетворява размиването на границата между философия и поезия. Шар е не просто вдъхновителят на философи като Фуко и Хайдегер, не просто поетът, който води философски семинари, но и самото му творчество на моменти е неопределимо само като поезия или само философска фрагментарност.
Предлагаме ви няколко откъса от поезията на Рьоне Шар в превод на Златозар Петров.
Път през пътеките
Пътеките и просеките, които незабележимо
конвоират пътя, са нашият единствен път – за нас,
които все говорим, за да съществуваме, и спим върху
брега, без той да ни скове от ужас.
Пазачи на моста
Необходими са два бряга на истината: единият за нашето отиване, другият за нейното завръщане.
Пътища, които пият своите мъгли. Които пазят невредими нашите щастливи смехове. И които, разрушени, са все още избавители на нашите по-малки братя, плуващи във ледени води.
Oскърбеният юноша
Същите удари, които го сваляха на земята, го отнасяха далеч напред, към бъдните години, когато пак щеше да се облива в кръв, но вече не поради несправедливостта на един. Като дръвчето, закрепило се на корените си, притиснало ранените си клонки в издръжливото стъбло, той се присвиваше, отстъпвайки в мълчанието на това познание и в своята невинност. Най-сетне се изплъзваше, избягваше и ставаше съвсем щастлив. Стигаше до поляната и до границата на тръстиките, милваше тинята им и долавяше сухото им треперене. Сякаш онова, което земята бе създавала все по-устойчиво и благородно, на свой ред той го беше присвоил.
И той би почнал същия живот отново, до мига, когато след изчезналата необходимост да руши, би се вкопал изправен и внимателен сред хората, навярно по-раним и заедно с това по-силен.
Карта на 8 ноември
Гвоздеите в гърдите ни, слепотата, смразяваща костите ни, кой се наема да ги покори? Пионери на старата църква, възшествие на Христа, вие заемате по-малко място в затвора на нашата болка от дирята на птица по корниза на въздуха. О, вярата! Целувката й се извърна с ужас от новата Голгота. И как ръката й би задържала главата ни раззидана, ръката, отблъсната от плодовете на ближния и от милостта на чуждата врата? Върховната погнуса, на която и смъртта дори отказва сетния си дим, отдръпва се, предрешена като владетел.
Ще остарее къщата ни настрани от нас, пестейки спомена за нашата любов, излегнала се непокътната в рова на своята единствена признателност.
Съдилище тъй неизбежно, милосърдна буря, как късно връщаш ни целта и масата, върху която пак гладът се появява. Аз днес подобен съм на куче побесняло, завързано с верига о дърво, препълнено със смехове и листи.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение