Отворено писмо до Иван Ланджев

Иване, не зная как да ти благодаря за тази твоя книга с това примамващо заглавие „Ти, непрестанна новина“, която ми даде толкова обилна информация за твоето човешко и творческо битие. Вярно, срещаме се спорадично или охотно бъбрим по електронната поща, но това няма нищо общо с истината за твоята богата душевност и завидна лична култура, както ни подсказват сега тези свободно свързани помежду си, възхитителни и сепващо релефни монолози в книгата.

Още встъпителното стихотворение с възпламененото Allegrо и с множествата раздвижени драматични аспекти в странната си визия предупреждава, че ще четем поезия, изградена на принципа на параболичното и афористичното удвояване. И ето особеността на нейната магика: в развръзката на разразилата се интимна драма отеква категоричната, заключителна реплика на любимата: „Това са твърде много думи“. И съкрушителните думи на раздялата излитат и хукват в невъобразим трафик, превърнати в безброй нелепи метаморфози из омерзения делник на любимия. И тази така необичайно разказана трудна любов, зачената със звездното заклинание: „Ако Бог обича всички, аз обичам само теб” и приключила катастрофално, ще се появява и вмъква многократно из житейските плетеници в книгата с все по-ярко прозиращата автобиографичност. В сбор от прецизно обмислени монолози. С усилията на един изострен поглед и една почти неограничена интелектуална и художествена свобода. Но този развълнуван поток от изящни размишления не заслужава баналното определение „изповедност“. По-скоро всичко изразено тук бих оприличил на своеобразни есета в стихове, одухотворени и потопени в меката тоналност на скепсиса. И, разбира се, с твоето волево упорство, придобили цялостно въздействие на постигнатото.

Иване, искрено съм възхитен от проявеното майсторство в тези толкова човешки наситени страници. И те поздравявам за безбройните визуални и звукови находки във виртуозно изработените стихове, както и за всичкото това многообразие от разнопосочни и преплитащи се културни жестове, с множествата митологични заемки и оригинално вмъкнати впечатления от прочити, съжителстващи с учудващо единство в тази твоя необикновена книга.

Благодаря ти. Щастлив съм, че те познавам.

С поздрав!

Писмото препечатваме от новия брой на в. „К“, авторът го прочете и на премиерата на книгата „Ти, непрестанна новина“ през декември в камерната зала на Младежкия театър.