Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ованес Торосян: Защо Явор Гърдев да не гледа Джорджано?! Любопитство

Голямото изкуство не става на живот и смърт, нито с бой и крясъци, твърди актьорът

„Старая се да не бъда изпълнител, а творец. Иначе ще съм чиновник“, твърди Ованес Торосян. Снимки: Ованес Торосян - Ованес Торосян: Защо Явор Гърдев да не гледа Джорджано?! Любопитство

„Старая се да не бъда изпълнител, а творец. Иначе ще съм чиновник“, твърди Ованес Торосян. Снимки: Ованес Торосян

Ивайло Христов спечели голямата награда „Златен Свети Георги“ на Московския кинофестивал. „Победителят „Каръци“ е мелодрама за момче, момиче и гастролираща рок-група – написа руската криктика. – И тук режисьорът намира успешни стилистични решения за традиционния жанр: черно-белите кадри се използват не за илюстриране на отминали епохи като в „Артистът“ или „Ида“, а в качеството на маркери на интонацията на филма: тъжна и иронично-незаангажирана. До голяма степен лентата дължи успеха си и на изпълнителя на главната роля Ованес Торосян – той е почти като Бъстър Кийтън, но с източен акцент.“

Българският Бъстър Кийтън определено не е карък – всеки филм с негово участие шества триумфално на световните кинофестивали. Почитателите на родното кино са гледали Ованес Тросян в „Източни пиеси“, „Аве“, „Тилт“, „Джулай“, „Аз съм ти“, „Отчуждение“ и „Съдилището“. Междувременно играе в немалко спектакли в театъра, някои са независими продукции. В момента актьорът репетира с Явор Гърдев „Чайка“, с която ще открият новия театър „Крикор Азарян“ наесен в НДК. Торосян излиза в образа на Константин Трепльов.

– Честита награда, Ованес!

– Благодаря! Аз очаквах да вземем нещо…

– Шесто чувство?

– Не, защото филмът е добър. Бил съм на фестивали и знам кое върви и кое не. Разбира се, не съм очаквал да получим голямата награда, тъй като това е много. Но си мислех, че ще вземем я за режисура, я наградата на публиката, защото на премиерата зрителите бяха много въодушевени. Освен това имаше някаква статистика – сръбският филм имаше най-много гласове, ние бяхме на второ място.

– Хазарт ли е да се спечели подобна награда?

– Разбира се. Зависи от много неща – от журито, от филма, от политическата обстановка в държавата, която представя филма. Ние просто имахме късмет, получи се съвпадение на много фактори.

– Ще се отрази ли тази награда върху историята на филма след това?

– Според мен ще има последствия и филмът ще тръгне, както си трябва – по света, а в България не знам какво ще стане. Филмът „Урок“ обиколи всички фестивали в чужбина. А в България са го гледали една шепа хора.

– Защо българското кино изпитва такива трудности с родната публика?

– Защото масовата публика у нас не е на нужното ниво, за да гледа такива неща. Ето – „Урок“ е хубав филм, а има 2 хиляди зрители. Като дойде Ван Дам с неговите шпагати, ще направи много повече, защото тук се цени зрелището.

– Да не би да имате проблем с комерсиалното кино, със зрелището?

– Не съм против тези неща, нека да има от всичко, зрителят да има избор. Не можем да го караме насила да гледа или да чете определени неща… Така едните се назлобват, други се надъхват. Силно впечатление ми направи в Москва как влизат зрителите в киносалоните – всички бяха с някакъв трепет в очите, все едно сме в НАТФИЗ студенти първи курс и ще ходим да гледаме Деян Донков в Народния театър! Веднага направих паралел с България – как нашите зрители влизат с навъсени физиномии, сякаш някой ще ги прецака след малко. В Москва всички влизаха с вълнение – докато този трепет го няма у нас, няма как филм като „Урок“ да има повече от 2 хиляди зрители.

– Този трепет у зрителите не мислите ли, че трябва да бъде спечелен от вас?

– Трепетът е нужда, а българите нямат нужда от култура. Говоря за масовата публика.

– Как би могло да се обърне тази нагласа – чрез държавна политика, или това е мисия на всеки един актьор?

– Това е мисия на всеки един, който живее тук. Независимо дали е политик, дали се занимава с култура, дали е от хората, които възпитават децата си. Има един грузински тост във филма „Кавказка пленница“: „Дядо ми казваше „Имам желание да купя крава, но нямам възможност“, „Имам възможност да купя коза, но нямам желание“. Ето, аз желая, но… Играя в 7 представления, но само от две от тях получавам пари. В останалите пет играя безплатно. И го правя заради хората, заради изкуството.

O_Torosian3

Играя в 7 представления, но само от две от тях получавам пари. В останалите пет играя безплатно. И го правя заради хората, заради изкуството.

– Изпитвате ли яд от това, че не получавате пари за труда си?

– Не, не ме е яд. Просто жертвам своя личен комфорт да имам пари, в името на хора, които може би ще заредя, ще заразя, а те ще доведат свои приятели след това в салона. Не бих им казал: „Не, не аз няма да ви играя без пари тука…!“

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах