Овациите в Кан не са мерило за успех

Продължителността на овациите за даден филм в Кан няма отношение към качествата му, твърди коментаторът Гай Лодж в статия за „Гардиън“. Новините за филмовите премиери на продължаващия в момента филмов фестивал на Лазурния бряг като че ли тази година са доминирани от продължителността на аплодисментите и минутите на овациите се изтъкват като показател за това колко успешно е преминала дебютната вечер на едно заглавие.  

„Изкуството не е математика, поне за това може да се съгласим – отбелязва авторът. – Няма научен начин да се измерят амбициите му, нито успехът. И все пак изглежда сякаш не можем да спрем да сравняваме филмите в цифри. Хората спорят за оценката в „Ротън Томатоус“, за боксофиса и шансовете за „Оскар“ според букмейкърите, цитират рекорди и прецеденти.“

Манията по числата не подминава и фестивалните заглавия на „Кроазет“ – британското издание „Скрийн Дейли“ например следи отзивите на водещи критици и изчислява средната оценка на даден филм на базата на ревютата в популярни издания. Този метод предвижда с най-големи шансове за „Златна палма“ филма „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки.

Вижте още: ИМА ФИЛМ ЗА „ЗЛАТНА ПАЛМА“

Десетки други издания, начело с „библията на развлекателната индустрия“ „Варайъти“, както Лодж определя изданието, започват репортажите си от премиерните прожекции с минутите овации. По този показател безспорен победител е „Убийците на цветната луна“ с 9 минути, макар и филмът да не се състезава в конкурсната програма и няма шанс за „Златна палма“. Така например посрещането на „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ бе коментирано като „хладно“ заради само петте минути ръкопляскане.

В изданието от 2023 г. нито един филм досега не е впечатлил публиката така, както „Елвис“ на Баз Лурман през 2022 г., когато зрителите ръкопляскат в продължение на 12 минути. Рекордът на фестивала се държи от „Лабиринтът на Пан“ на Гийермо дел Торо, представен през 2006 г. и посрещнат със забележителните 22-минутни овации.

„Истината е, че всяка премиера с творци от екипа на филма задължително ще получи овации на крак – допълва Гай Лодж. – Така, както не бихте отказали да вдигнете тост за двойката, поканила ви на сватбата си, фестивалният етикет диктува да се изправите на крака и да аплодирате всеки филм или режисьор в тяхната голяма вечер.“

Забелязва се и положителна тенденция – бурното освиркване на филми, така характерно за противоречиви филми от програмата в минали години, остава само спомен и през 2023 г. нито едно заглавие не е посрещнато толкова грубо.

„Може би на един фестивал след Ковид хората се задоволяват за запазят реакциите за себе си, да прекарват по-малко време в ръкопляскане в зала с хиляда други зрители. След няколко години този ритуал вероятно ще бъде сведен до колективен палец нагоре към творците на сцената и всички ще стигаме навреме за вечеря“, обобщава Лодж.