Овца, дръзнала да се прави на интересна

Живеем в непоправимо провинциално общество, разделено на две категорични мнения за или против каквото и да било. В яхнията с пилешко трябва ли да се слага дафинов лист? Категорично да, по-ароматна е така! Не, в никакъв случай. Ароматът е прекалено силен. Долу дафиновият лист. И се озоваваш категоризиран или като еврогей и соросоид, или пък русофил и рубладжия. Този спор се води не само сред хилядите ми непознати приятели във Фейсбук, той е направо зададен от елита на нацията от дясно и от ляво. Нещата биха били трагикомични, ако не бяха по-скоро много тъпи.

Фейсбук действа изключително зле на българите. Той ни показа, че отново сме създали общество, което не търпи различното мислене. Общество, в което трябва да обясняваш и да се оправдаваш, ако не следваш тънката червена или синя линия. Има и бяла линия, но тя води директно в клиниката за зависимости. Мнение с нюанси, нетръшнало се на земята, ритайки от възторг, или квичащо от неприязън, не може да има. Дали българите всъщност не са дълбоко инфантилни хора? Не мога да напиша дали не „сме“ дълбоко инфантилни хора, защото аз съм със сигурност леко инфантилна, без това да ме приобщава към която и да било националност. Моят характер е моята национална принадлежност. Да се биеш в гърдите, че си нещо, което е съставено от русофили, русофоби, путинисти, еврогейове, рубладжии и соросоиди, не е повод за гордост. Никак даже. И е все по-ясно, че народът е свикнал да има ясно разделени идеологически постулати и съответните към тях принадлежности. Само че, вече живеем в 21 век, и в свят, който се мени буквално за секунди.

А нашето малко общество си има един-едниствен бивш Христо, понастоящем Кристо – човек, сменил пола си на българин в транссветовен. През последните дни Кристо е натоварен със сигурност нежеланата от него роля на поредния разделител на нацията. Признавам, че изкуството му не ми е интересно, нито ме вдъхновява, но като интелигентен и образован човек, за какъвто се смятам, не оспорвам постиженията му, защото те отдавна са оценени в онзи, свободния свят, на който вярвам повече, отколкото на тукашния. И това се е случило още по времето, в което са ни чукали по мозъците със сърп и чук, за да изковат тази вече наследствена убеденост, че трябва да си или едно, или друго – но трето не може. Затова и гледам на истерията около новото му произведение с иронична дистанция. Горда ли съм, че Кристо е българин? Ми не, горда съм, че мога да мисля независимо от другите мислещи. Това е най-голямото постижение на свободния свят върху личностното ми развитие.

Ироничната дистанция от каквото и да било, е мое демократично право на свободен човек, което беше невъзможно по времето на комунизма. Любопитното е, че тази дистанция тук продължава да се приема като вражеско отношение към обсъжданата тема или обект, каквито и да са те. А една допълнителна българска особеност, която си я обяснявам с все още силно патриархалното ни общество е, че ироничната дистанция се приема с овации, когато идва от мъже, примерно като Дилов, Кошлуков, Сиромахов и т.н., докато когато идва от жена с чувство за хумор – и жени и мъже я гледат като овца, дръзнала да се прави на интересна.

Чувствам същата иронична дистанция към политиката, независимо дали идва от рубладжии или соросоиди, както и към въпросите на сексуалната ориентация, независимо дали идва от потомците на „Чук и Гек“, или от Не!Новините. Преди няколко дни дъщерята на Стинг произведе без да иска новина, че е „излязла от гардероба“ като лесбийка, която тя после опроверга. Но не защото не е лесбийка, а защото Елиът Съмнър, която преди няколко години беше Коко Роуз, не иска да бъде идентифицирана като лесбийка, нито да се говори за джендър, и изобщо не я интересува кой как ще се обръща към нея. Завиждам й, че не е родена тук. Ако беше, нямаше да се прави на интересна. Овца.

В събота българските хомосексуални се разходиха безпроблемно из София – и това е безспорно доказателство за цивилизоваността на софиянци. Радостно събитие, още повече в контекста на касапницата в Орландо. Наскоро обясних на моя позната американка, че американският опит със сигурност ни е от голяма полза, но че американците не бива да забравят, че в България за разлика от Америка обществото не е религиозно по онзи техен начин, по който спират децата си от училище, защото там ги учат на еволюция. Няма и убити лекари от екстремисти срещу абортите, нито пък пред болниците протестират жени с ембриони в стъкленици.

Извън политическата коректност и човешките права, всеки човек има право и на свое лично чувство за естетика. За мен то е човешко право. Липсата на естетическо възпитание е нанесло и нанася ужасни щети на обществото ни. То произвежда матрица на мъже със златни ланци, придружавани от жени с коси на вафли. От друга страна обаче не всичко, което е различно, е непременно естетично – по моя преценка. Дали ми харесва от чисто естетична гледна точка мъж, облечен като принцеса в дълга бяла рокля и с брада, или без брада, но с мъжките си големи ръце, крака, и като цяло по-едра костна система, която не може да бъде смалена с хормони, защото вселената е решила, че няма да позволи на човек напълно да я манипулира, освен ако не го направи на ниво ембрион – не, не ми харесва. За мен принцесите си остават момичета, а момчетата тропащи с крак, че са принцеси, са момчета с лек естетичен проблем. Не морален – в никакъв случай морален. Което също така не означава, че принцесите с обувки 45 номер не могат да си намерят принцове, третиращи ги като кифли. Мъж с пари, власт и мускули, закичен с транссексуално гадже – защо не? Наскоро научихме, че дори някои от най-жестоките български мутри са били травестити. Вече всичко е възможно, и ние не съдим нито трансовете, нито мутрите, нито кифлите, нито принцесите, никого.

Моята любима брадата мъжка принцеса в бяла рокля и с кристална корона като на Снегурочка, е Азис, защото си е наш, пръв и единствен осмелил се да е такъв в много сложни времена. Кончита Вурст е плагиатка на Азис. Разбира се, Азис за разлика от грозната Кончита, не е прегърнат от българското ЛГБТ общество, защото явно разваля добрия им имидж. Но това е обяснимо – те са еврогейове и харесват хомосексуални само по тяхна матрица.

Ако трябва да вечерям с Азис и невръстните си деца, и той е в образа си на принцеса, ще им обясня, че няма проблем всеки да е себе си, щом така му напъва, а Азис не е Микеланджело или Леонардо – независимо, че някой от тях е бил хомосексуален. А може и двамата да са били, кой знае, пък и няма значение. И ще подчертая пред малките си деца, че гейове или не, Леонардо и Микеланджело са стигнали до върховете на обществото като художници, защото са били мъже, докато подобни постижения стават възможни за жените много векове по-късно, а и досега на твърде много места не са допустими. И ще покажа на децата си всички превъплъщения на Дейвид Бауи, който беше каквото си пожелае с огромен вкус. Ако Бауи се беше родил по времето на Елиът Съмнър, едва ли щеше да се ожени за жена, но кой знае, големият му интелект и безспорен вкус може би отново щяха да го възпрат да прави шоу от джендър предпочитанията си и просто щеше да ги превръща в изкуство без друг сексуален коментар, освен произведенията си и външните си превъплъщения.

Вкусът и естетиката няма да останат в миналото от страх да не бъдат обвинени в хомофобия.

Да обобощя – както има трети, четвърти и пети пол, така има трето, четвърто и пето мнение и естетическо възприятие. Постулатът „кой не скача е червен“ си има предистория и тя е „кой не скача е враг на народната власт“ – за огромно съжаление ние вече живеем твърде дълго в тази действителност на подскачащи хора според синята, червената или розовата свирка. Така се оказва, че който не харесва Кристо, е червен. А моят пол е шестият. Досега никой не знаеше какво крия, но вече излизам наяве и обявявам най-официално, че отвътре се чувствам като извънземно в България. Кожата ми българска, съществото ми – от далечна планета. И то се чувства все по-самотно, нещастно, и неспособно да се приобщи към нормалните българи. За съжаление обаче все още не се предлагат операции за смяна на пола на извънземно. Вероятно трябва да се опитам да постигна щастието си поне в документите си за самоличност и в паспорта ми да пише „извънземно“. Въпреки че тук спасение от „кой не скача, е извънземно“, няма.

Милена Фучеджиева е писател, драматург, създател и водещ на „Провокативно“ по Bulgaria ON AIR.