Пабло Неруда и любовта, спасяваща ни от живота

Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота, казва чилийският поет Пабло Неруда (1904 – 1973), роден на 12 юли преди точно 111 години. Днес нобеловият лауреат, по-четен и обичан отвсякога, все още не намира покой, а тленните му останки обикалят масите за аутопсии на три континента.

Поетът умира на 23 септември 1973 г., само 12 дни след като генерал Аугусто Пиночет прави военен преврат и взема властта в страната. През 2011 г. дългогодишният шофьор на Неруда Мануел Арая заяви пред мексиканското списание „Процес“, че поетът – виден член на Чилийската комунистическа партия – е бил убит с инжекция в стомаха от политически врагове, докато е лежал в болничното си легло в столицата Сантяго.

Смъртта на Пабло Неруда идва, докато той подготвя осем нови свои книги, които да излязат през 1974 г. – по случай 70-ия му рожден ден. В крайна сметка всички те стигат до читателите си – издадени посмъртно.

На 12 юли се навършват 111 години от рождението на Пабло Неруда.

И досега дори семейството на Неруда е раздвоено около сагата покрай смъртта му – някои от близките му искат веднъж завинаги той да бъде погребан, докато други настояват случаят да бъде разплетен и да се изясни убит ли е бил поетът.

До края на 2013 г. всъщност общо четири независими една от друга лаборатории съобщиха, че не са открили данни за отравяне. Съвсем наскоро обаче, през май тази година, испански съдебно-медицински екип излезе с ново твърдение – според което в костите на Неруда е открита „странна бактерия“, която предполага, че той може и да е бил убит.

Повече от четири десетилетия след смъртта му, влиянието на Пабло Неруда в Чили е по-силно отвсякога. От началото на тази година влаковете в метрото в Сантяго са изписани с текстове от прочутата му стихосбирка „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (1942). В разгара си е и дебатът дали летището в столицата да бъде наречено на името на поета.

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.“

И докато тялото на гениалния творец се лута между масите за аутопсия, на нас остават стиховете му, изпълнени с бунтовнически дух, страст и силна любов – към човека и към свободата. Както самият Неруда, наречен от Габриел Гарсия Маркес най-великият поет на ХХ век, се изразява:

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум“.