Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Падението на ордените

Държавните отличия - съмнения и недоумения

Не наградата носи престиж на тези, които я получават, а те на нея. Снимка: Авторът - Падението на ордените

Не наградата носи престиж на тези, които я получават, а те на нея. Снимка: Авторът

Знаете ли какво е общото между Илхам Алиев, Вартоломей I, Симеон Симеонов и Йозеф Тона?

Илхам Алиев е удостоен с орден „Стара планина“ „заради изключително големите му заслуги за развитието и сътрудничеството между България и Азербайджан“. Има ли значение неговата спорна репутация, смазването на опозицията, силните съмнения за връзки с мафията, потискането на свободата на печата?

Вартоломей I е Вселенски патриарх с претенции към България, заради които премиерът Бойко Борисов отказва да го приеме при посещението му у нас в края на 2015 г. И това се случи само седмица, след като бе удостоен със същия орден. Очевидно, когато се раздават ордени, трябва да се мисли повече.

Генерал Симеонов бе водач на листа на ДПС за изборите през 2014 г., а преди това – началник на отбраната от 2009 до 2014 г. Той получи „Стара планина“ заради „значителния му принос в развитието на Българската армия“. Някой знае ли за това развитие?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Йозеф Тона е личен секретар на президента на Малта и също носител на „Стара планина“. Не е ли странно, че неговата малка островна държавица има цели 15 кавалера на този върховен орден, сред тях са жената на президента и адютантът на президента? В това число не влизат още няколко наградени за „изключително големи заслуги за развитие на отношенията между Република България и Малтийския суверенен военен орден, въз основа на които предстои разгръщане на благотворителна и болнична дейност на територията на страната ни“.

Както виждаме, орден може да се даде предварително, за предстояща дейност. Изглежда тази практика не е толкова рядка у нас. Така през 2009 г. Асоциация „Българска книга“ направи Сергей Станишев „Рицар на книгата“ – награда, която се връчва на журналисти и други изявени личности, с принос към книгоиздаването и популяризирането на книгите в България. Той такъв няма, но от Асоциацията се надяваха, че ще има. Не познаха.

Доста често държавните ордени се дават и като подарък за рожден ден. Изобщо отличията у нас вече се раздават на килограм, се тях се търгува и всичко това води до стремителното им обезценяване. Затова е учудващо колко много напълно достойни хора в българската култура, творци с демократично мислене не отказват да носят един и същи орден с агенти на ДС и редица други силно компрометирани личности като Муамар Кадафи. От политиците единствено Ахмед Доган изигра един абсурден политически етюд с отказа да получи орден „Стара планина“, защото бе предложен едновременно и един живковски главен прокурор. Доган на практика разигра скеч в стила на Граучо Маркс, който, както знаем, е казал:

„Не искам да съм в клуб, който приема за членове хора като мен.“

Хората на духа обаче би трябвало да са по-чувствителни и нетърпими към лошата компания, в която могат да се окажат. През годините очаквахме от мнозина от тях да кажат: „Не, благодаря“. Но пред ордените жестокостта и на най-критичните към властта се сломяваше и почти всеки намираше своето оправдание да бъде закичен.

Доблестните изключения са две – поетите Борис Христов и Иван Теофилов. Когато през 2010 г. Министерският съвет взе решение да го награди с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – І степен – за заслуги в областта на културата, Христов написа следното открито писмо:

„Уважаеми дами и господа министри…

Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.

С благодарност за разбирането: Борис Христов.“

На тях наистина заслужават най-високото държавно отличие. За самото отличие би било чест да бъде присъдено на такива хора.

Но и сред ордените у нас има едно изключение – отличие за култура, които не се е обезценило – поне засега то се връчва само на един човек годишно (по изключение на двама) и престижът му расте. Това е Железният орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах